Природни условия и ресурси

Регионът разполага с разнообразен и значителен природноресурсен потенциал, който се явява неободима база за икономическото му развитие. Той определя аграрната му специализация, териториалното разположение на селищната мрежа и стопанскте дейности в него.

 

1. Релефът на територията е разнообразен. От север на юг се редуват следните релефни форми:

 

а/. Стара планина. В границите на региона попадат южните склонове на Шипченски, Тревненски и Елено-Твърдишки дялове, които се спускат стръмно към Казанлъшкото поле. Транспортните връзки през тази част от Централна Стара планина се осъществяват през проходите Хаинбоаз и Шипченски /1200м/, Троянския проход, както и през седловината Кръстец, през която преминава ж.п. линията от Русе за Кърджали /Подкова/.

 

б/. Казанлъшкото поле чрез своя релеф предоставя благоприятни условия за развитието на механизираното селско стопанство и транспорта. Значителна част от тази релефна форма е заета от селища. Карловското поле - то е свързано чрез пролома на река Стряма с Горнотракийската низина и през него преминават задбалканските ж.п. линия и шосе. Релефът му благоприятства развитието на механизирано земеделие.

 

в/. Сърнена Средна гора е с малка надморска височина, като най-високата й точка /връх Братан/ е едва 1236м. Това благоприятства развитието на селското стопанство, транспорта и селищната мрежа, а от друга страна тя е достъпна и благоприятна за масовия турист. Южно от Средна гора се намират Чирпанските височини, склоновете на които са заети с лозя.

 

г/. Старозагорското и Хасковско полета са най-ниските части от територията на региона. Низинният им релеф в съчетание с климатичните и почвени условия е предпоставка за отглеждането на топлолюбиви технически култури /мента, лавандула, памук, тютюн и др./. През тях преминават и важни транспортни връзки между Западна и Източна България, както и трасетата на някои от трансевропейските транспортни коридори. Пазарджишко-Пловдивското поле е част от Горнотракийската низина и предлага най-благоприятни възможности за развитие на земеделието и транспортните връзки.

Д/. Източни Родопи заемат най-южните части от региона. Те се характеризират с малка надморска височина и голяма разчлененост. Това улеснява проникването на средиземноморското климатично влияние и не затруднява транспортните връзки Докъто в Западни Родопи до голяма степен затрудняват транспортните връзки, поради което ж.п. транспортът е представен единствено от теснолинейната ж.п. линия от Септември за Велинград. Релефът в тази част от региона чрез своите компоненти определя до голяма степен и селскостопанската й специализация.

Като цяло най-благоприятни възможности за стопанска дейност предоставя релефът в Карловското поле, Пазарджишко-Пловдивското поле и северните склонове на Западни Родопи /до около 700м надморска височина/. В посочените морфоструктурни единици се произвежда и основната част от земеделската и промишлената продукция на региона, тъй като в тях са съсредоточени и около 70% от индустриалните мощности.

2. Полезни изкопаеми.Сложната геоложка история на територията на региона определя и разнообразието от полезни изкопаеми.

1/. Руди на цветни метали:

А/. Оловно-цинкови руди се добиват в Мадан, Лъки, Рудозем,Ардино, Еньовче, Маджарово /около 80% от оловото и цинка в България се добиват от рудите в региона/.

Б/. Медни руди се добиват в Средногорието /Медет, Асарел и др./

В/. Находище на хром има в Смолян.

Г/. Находища на волфрам са разкрити във Велинградско.

Д/. Молибден се извлича от рудата в Медет. От находището в Елешница

Е/: Лигнитни въглища в “Марица-Изток” и “Марбас”.

Ж/: Кафяви въглища се добиват край град Николаево, но те са в ограничени количества

З/: Хромова руда - в Крумовградско

И/: Полиметални руди - гр.Устрем

2/. Нерудни полезни изкопаеми. Тяхното количество и качество са без значение за развитието на промишлеността в региона. Открити са находища на слюда /Смолянско/, дистен /Чепеларе/, фелдшпат /Стрелча/, талк /Смолянско и Пазарджишко/, варовици /Огняново, Марково, село Братя Кунчеви/, гипс /Раднево и с.Ковачево/, Трас и перлит /Еньовче и Воденичарско/, азбест /с.Голямо Каменяне ( Кърджалийско) /, глини /по поречието на Марица, край Любимец, Гълъбово, Подкова/ и мрамори край /Тополовград и Ивайловград/. По-голямата част от тези находища не се експлоатират, поради ограничените им запаси.

3. Климатични условия и ресурси. С преходно-континентален климат се характеризира по-голямата част от територията на региона.Валежите в посочените територии са между 500 и 800 мм/м2, а температурната сума е между 20000 и 39000 годишно. Това прави посочените райони благоприятни за отглеждането на топлолюбиви култури.

С планински характер на климата се отличават териториите в региона с надморска височина над 1200м. Това са най-северните и южни части. В тях валежните количества достигат годишно 1000мм/м2, а снежната покривка се задържа относително по-продължително, поради което има благоприятни условия за развитието на туризъм и пасищно животновъдство.

4. Водните ресурси. Основните водоизточници в Източния Тракийско-Родопски регион са реките Марица, Тунджа, Арда и техните притоци.Общият речен отток през територията на региона е около 35% от речния отток в страната. Водите на посочените реки се използват за напояване, електропроизводство и за промишлени нужди.

Територията на региона е богата и с грунтови води в терасите на реките, намиращи приложение основно за битови нужди. Като цяло водните ресурси в региона не се използват рационално. Това важи и за водите на термоминералните извори, употребявани основно за лечебни цели. Около тях се формират балнеолечебни комплекси като Старозагорските минерални бани, Павел баня, Хасковските минерални бани и др. Водите на минералния извор в Меричлери се използват и за питейни нужди.

5. Почвени ресурси. Разнообразието им се определя от разнообразието на геоложкия строеж, релефа, климатичните условия и хидроресурсите. Канелените горски почви са разпространени основно по склоновете на Средна гора, Горнотракийската низина и Казанлъшкото поле, смолниците и алувиално-ливадните почви - главно в Горнотракийската низина, а кафявите горски почви са най-често срещани в Западни Родопи.С максимална бонитетна оценка са почвите на територията на Пловдивска област, докато с най-ниско плодородие са почвите в Смолянска област.

6. Горски ресурси. Те са ограничени в количествено и качествено отношение. Горският фонд заема около 38% от територията на региона. В Сърнена Средна гора има ограничени площи /без стопанско значение/ с дъбови и букови гори, а в Родопи са развити ограничени масиви от иглолистни видове. По долините на реките са запазени ограничени по площ формации от върби и тополи, които се използват предимно за битови нужди.

Начало Информация Линкове За Контакти