ІІ.Природни условия и ресурси.
      Природните условия и ресурси в територията на Северния централен регион до голяма степен предопределят неговото демографско, стопанско и селищно развитие. Влиянието на природните компоненти е комплексно, но всеки от тях оказва влияние с различна сила в различни части от региона.

           1.Релефът на територията е разнообразен, тъй като от север на юг могат да се разграничат следните негови разновидности:

                а/.Низинен релеф. Подобен е релефът на Чернополската и Свищовско-Беленската крайдунавски низини. Средната им надморска височина е 50-60м.

                б /.Равнинен е релефът на по-голямата част от територията на региона - на юг до град Павликени и поредицата височини /Ловчански, Микренски, Търновски, Севлиевски/, спадащи към Предбалкана. Средната надморска височина в тази част от региона е 100 - 150м, но край Плевен тя достига 300м.

                в /.Нископланински и хълмист е релефът на Предбалкана, представен от горепосочените височини и ридовете Стражата и Антоновски. Средната надморска височина е между 400 и 500м, а изброените релефни форми имат западно-източно простиране. Това определя до голяма степен направленията на основните транспортни магистрали в региона.

                г /.Планински характер има релефът в най-южните части от региона, които са заети от следните дялове на Стара планина: Златишки, Тетевенски, Троянски, Калоферски и Елено-Твърдишки. Поради голямата надморска височина /2376м на връх Ботев от Калоферския дял и 2198м на връх Вежен от Тетевенския дял/, транспортните връзки с Южна България са силно затруднени през зимата. Тези връзки се осъществяват основно през проходите Шипка и Витиня.

      Имайки предвид горепосочените особености на релефа в региона може да се каже, че като цяло той е благоприятен за развитието на селското стопанство, транспорта, туризма и селищната мрежа.

           2.Полезни изкопаеми.

      В качествено и количествено отношение полезните изкопаеми са ограничени и със слабо влияние върху развитието на добивни и обработващи промишлени отрасли. Северният централен регион не разполага с промишлени запаси от горива и метални руди. Някои находища на горивни полезни изкопаеми /нефт и газ/ са пред изчерпване и добивът им е силно ограничен. Все още нефт се добива край Луковит и Долни Дъбник, като регионът дава 99,1% от продукцията на нефтодобивната и газодобивна промишленост в страната.

      Без стопанско значение е находището на желязна руда край с.Нешковци /Троянско/, тъй като запасите му са ограничени, а съдържанието на желязо е ниско.

      Със значително по-голямо значение за стопанското развитие на региона са запасите му от нерудни полезни изкопаеми.

      Находищата на обикновени и отнеупорни глини край селата Буковлък, Опанец, Бутово, Овча могила и край градовете Полски Тръмбеш, Горна Оряховица и Севлиево са основа за производството на тухли, керемиди, цигли, капаци и други строителни материали.

      Край Полски Тръмбеш се експлоатират находища на мергели и шисти, които се използват като суровина в производството на огнеупорни тухли.

      Находищата на пясъчници в Еленския и Габровски Балкан се експлоатират за производството на тротоарни плочи и други строителни материали.

      Базалтът, добиван край градовете Плачковци, Свищов и Сухиндол се използва за производството на базалтови облицовъчни плочи.

      Край селата Бяла вода /Плевенско/ и Самоводене /В.Търновско/ се добиват креда и варовик, които са суровини за производството на цимент и вар /негасена и гасена/.

           3.Климатични условия и ресурси.

      Територията на Северния централен регион попада в умерено-континенталната климатична област, което определя до голяма степен особеностите на климата. Значителното вертикално разчленение обаче определя разнообразието както в останалите природни компоненти, така и в климатичните условия и ресурси.

      Крайдунавските низини, Дунавската равнина и Предбалканът се характеризират със засилен континентален характер на климата. Това се дължи на отвореността им на североизток, което позволява честите нахлувания на студени въздушни маси през зимата. Средногодишната температура в тези части от региона е между 11,5оС /Плевенско и Ловешко/ и 12оС /В.Търновско/. Количеството на валежите е между 500 и 600мм/м2, а на места в Предбалкана то достига и 700мм/м2.

      С нарастването на надморската височина в южните части от региона се засилва планинският характер на климата. Това се проявява в нарастването на валежните количества до 800 - 1000мм/м2 и спадането на средногодишните температури до около 4оС. Същевременно в планинските части от региона се измества и валежният максимум към късната пролет и ранното лято.

      Имайки предвид всичко горепосочено, климатичните условия в региона могат да бъдат определени като благоприятни и предоставящи възможности за отглеждането на разнообразни земеделски култури и за развитието на туризма. По този начин те до голяма степен определят и стопанската му специализация.

           4.Водни ресурси.

      Те са представени както от повърхностнотечащи, така и от подпочвени водоизточници. С най-голямо значение за населението и стопанството на Северния централен регион са водите на реките Дунав, Янтра, Росица, Вит, Осъм и техните притоци Каменица, Тученица, Катуница и др. Те се използват за напояване и като питейна вода.

      Със стопанско значение са и минералните извори в селата Сливек, Шипково, Сашево, Вонеща вода и в град Полски Тръмбеш. Водите им се използват основно за балнеолечение.

      Като цяло обаче водните ресурси в региона се използват нерационално както за водоснабдяването на селищата, така и за производството на електроенергия. С най-голямо значение са водите на река Дунав, използвани за транспорт, риболов и напояване.

           5.Почвени ресурси.

      Почвената покривка в региона е разнообразна, което се дължи на разнообразието на релефа, геоложкия строеж и климатичните условия. В тази връзка има и ясно изразена зоналност в разпространението на различните видове почви. От север на юг са разпространени следните почвени видове:

                а /.Алувиално - блатни почви. Разпространени са в крайдунавските низини в непосредствена близост до река Дунав. Тези почви са силно овлажнени и слабо плодородни. Върху тях вирее единствено блатна растителност.

                б /.Алувиално - ливадни почви. Те са разпространени в крайдунавските низини и по долините на реките Янтра, Росица, Вит и Осъм. Те са с високо естествено плодородие и върху тях се отглеждат зеленчуци, овощни и някои технически култури.

                в /.Черноземи. Разпространени в Дунавската равнина. В Северния централен регион се срещат излужени, оподзолени и други разновидности на черноземните почви. Върху тях се отглеждат основно пшеница, царевица, слънчоглед, захарно цвекло.

                г /.Сиви горски почви. Те са разпространени основно в Предбалкана. Отличават се с високо плодородие и върху тях се отглеждат лозя, овощни култури, хмел, фуражни култури и др.

                д /.Кафяви горски почви. Разпространени са по северните склонове на Стара планина до 1800м надморска височина. Върху тях се развиват широколистни гори /основно от бук / и се отглеждат картофи, ръж, овес, люцерна.

                е /.Планинско - ливадни. Те са разпространени по билните части на Стара планина. Върху тях се развиват формации от естествени тревни видове, които служат за паша и източник на сено.

      Поради нерационалната обработка на почвите през последните 50 години, южните части на региона /Ловешка и Габровска области/ са обхванати от активни ерозионни процеси, които ограничават обработваемите площи. През последните 10 години тяхната площ намалява с около 200000дка и днес регионът разполага с около 7,5 млн.дка обработваеми земи.

      През периода след 1989г. значително е променена и структурата на обработваемите земи. Делът на нивите нараства до 88%, докато площите с многогодишни ягодови и плодови насаждения намаляват до 3,7% от обработваемите земи в региона. Северният централен регион разполага с 15,8% от площта на нивите и с 14% от многогодишните насаждения в България. През същия период намаляват и площите с естествени ливади до 7,5% от обработваемите земи /20,6% от площите им в страната/. През последните 10 години продължава намаляването на площите с изкуствени пасища /0,8% от обработваемите земи/, поради пълната приватизация на животновъдството в региона.

Горски ресурси.
      В сравнение с много други региони от страната Северният централен регион разполага със значителни горски ресурси, представени основно от буковите гори в Троянския, Тетевенския, Габровския и Еленския Балкан. В тази връзка на базата на местна суровина са развити дърводобива и дървообработването.

      В Предбалкана основен горски вид е габърът. Дървесината му се използва главно за битови нужди.

      По поречията на реките в региона се срещат ограничени формации от тополи и върби, чиято дървесина има също ограничено стопанско значение.
Като цяло запасите от дървесина в региона са около 14% от тези в страната, но качеството им е относително ниско, поради което дървообработващите предприятия в региона работят основно с вносна суровина.

      В южните части от региона са запазени значителни площи с естествена тревна растителност, която служи като паша на животните или се използва като сено.

Начало Информация Линкове За Контакти