ІІ.Природни условия и ресурси.
Те оказват силно влияние върху стопанското и демографското развитие на Североизточния придунавски регион.
1.Релеф.
В общи линии релефът може да бъде характеризиран като равнинно-хълмист, тъй като територията на региона е разположена в Дунавската равнина и Предбалкана. Максималната височина е 501м в Самуиловските височини /Лудогорието/. От север на юг могат да бъдат проследени следните релефни форми:
А./ Крайдунавски низини - Побрежието, Попино-Гарванска и Айдемирска. Те предлагат благоприятни условия за земеделие и строителство. Голяма част от територията на тези низини са пресушени блата и заливни тераси. Стръмните им брегове на места са предпоставка за развитието на ерозионни процеси. Средната надморска височина в тази част от региона е около 40-50м.
Б./ Височини /ридове/. Такива са Разградските, Самуиловските, Поповските и Антоновските. Протичащите през тях реки създават долинни разширения, които са благоприятни за земеделие и транспортно строителство.
В./ Хълмиста равнина представляват Лудогорието и Добруджа. В тях се образуват каньоновидни долини и множество суходолия.
Като цяло релефът в територията на региона може да бъде определен като благоприятен и позволяващ развитието на механизирано земеделие, транспортно и промишлено строителство. От друга страна равнинния му характер и отвореността на територията му на североизток дава възможност за нахлуването на студени въздушни маси през зимата.
2.Полезни изкопаеми.Те са ограничени в количествено и качествено отношение, което е отражение на геоложкия строеж на територията на региона. Със стопанско значение са находищата на каолин и кварцов пясък /Ветово и Сеново/, облицовъчен варовик /селата Пиргово и Красен/, огнеупорни и обикновени глини, пясък и чакъл /извличат се от река Дунав/. Тези полезни изкопаеми са база за развитието на добивни промишлени отрасли и дейности, на стъклопроизводството, керамичната промишленост, порцеланово-фаянсовата промишленост и други обработващи промишлени отрасли.
3.Климатични условия и ресурси.
Територията на Североизточния придунавски регион попада в умерено-континенталната климатична област, което определя параметрите на климатичните компоненти. Средните годишни температури са между 11 и 120С, като те са по-високи в Дунавското крайбрежие в сравнение с температурите във вътрешността на региона. Отвореността на територията на североизток и отдалечеността от Черно море са фактори за засиления континентален характер на климата в региона, който се изразява в по-студените зими и по-горещите лета в сравнение с други региони на България.
Средните количества на валежите в региона са около 550мм/м2, като в крайдунавските низини достигат над 600мм/м2, докато в Лудогорието спадат под 500мм/м2. Максимумът на валежите е в началото на лятото, но често в края на този сезон има засушавания, поради което се налага изкуствено напояване на много култури.
Преобладаващите ветрове в региона са от североизток. Поради равнинно-хълмистия характер на релефа, през зимата тези ветрове водят до отвяване на снежната покривка на посевите, а през пролетта и есента предизвикват активизирането на ветровата ерозия на черноземните почви. В Лудогорието и Добруджа през зимата чести са снежните бури и навяването на преспи, които ограничават транспортните връзки в региона. Това налага създаването на полезащитни пояси.
4.Водни ресурси.
Като цяло те са силно ограничени. Със стопанско значение са водите на реките Дунав, Янтра и Русенски Лом. Водите от Дунавската речна тераса се използват както за напояване, така и за питейни нужди. Реките в Добруджа и Лудогорието /Царацар, Сенковец, Топчийска, Тича, Врана и др./ често пресъхват през летните месеци, поради което стопанското им значение е минимално.
Повечето реки в Североизточния придунавски регион имат дъждовно-снежен режим на подхранване с максимум на оттока в началото на лятото и минимум в началото на есента. Използването на водите им е ограничено, поради силната им замърсеност.
Основен ресурс за региона са водите на река Дунав, които се използват както за напояване, така и за транспорт, риболов, за технологични нужди и др.
5.Почвени ресурси.
Релефът, климатичните условия, водите и геоложкият строеж до голяма степен предопределят разнообразието на почвите в региона. Най-голямо разпространение имат черноземите, сивите и тъмносиви горски почви. В разпространението на различните типове почви в региона се отбелязва изразена зоналност /височинна и териториална/.
В крайдунавските низини са разпространени алувиално-блатните почви. Върху тях вирее единствено естествена блатна растителност.
По долините на реките са разпространени алувиално-ливадните почви, върху които се отглеждат основно зеленчуци, технически култури и овощия.
Черноземите са най-разпространеният тип почви. В региона се срещат редица техни разновидности /излужени, оподзолени, карбонатни и др./. Черноземи има в Русенско, Добруджа и Лудогорието и върху тях се отглеждат зърнени и технически култури.
Сивите и тъмносиви горски почви са разпространени в Лудогорието, Предбалкана и Добруджа при по-голяма надморска височина. Върху тях виреят зърнени култури, лозя и овощия. Те се нуждаят от наторяване, поради по-ниското им съдържание на хумус.
6.Горските ресурси на Североизточния придунавски регион са силно ограничени, поради почвено-климатичните условия. Площта на горите е едва 18% от територията му и те имат ограничени ресурси. Преобладаващата част от горите са широколистни /дъб, габър, липа и др./. По поречията на реките има ограничени формации от върби и тополи, които са без стопанско значение. В региона се срещат и ограничени масиви иглолистни тори, които са изкуствени насаждения. В Добруджа и Лудогорието са създадени полезащитни пояси от широколистни дървесни видове. Като цяло Русенска и Силистренска области имат сравнително по-ограничени горски ресурси в сравнение с Разградска и Търговишка области.
Начало Информация Линкове За Контакти
