Природни условия и ресурси

Природните ресурси в Северозападния регион до голяма степен предопределят неговото стопанско и демографско развитие.

 

1. Релеф.

 

В територията на региона се срещат разнообразни релефни форми, което се дължи на разнообразието в геоложкия строеж на тази част от територията на България. От север на юг могат да се проследят следните морфографски единици: крайдунавски низини, Дунавска равнина, Предбалкан и Стара планина. Те предлагат възможности за разнообразна стопанска дейност, тъй като се отличават с различни почвено-климатични условия.

 

В региона се включват следните крайдунавски низини: Видинска, Арчаро-Орсойска, Долноцибърска и Козлодуйско-Оряховска. Те имат западно-източно простиране. Средната им надморска височина е между 20 и 30м. Площта им е около 10% от територията на региона, но в тях са концентрирани голяма част от площите със зеленчуци, овощия, царевица и лозя.

 

Дунавската равнина заема около 50% от територията на региона и в нея са концентрирани основната част от обработваемите му площи. Леко хълмистият й релеф не затруднява транспорта, земеделието и строителството. Надморската й височина е около 150-200м, като стойностите й нарастват от север на юг. Тя предоставя добри възможности за механизирано земеделие и се отглеждат основно зърнени култури.

 

Предбалканът има хълмист и нископланински релеф, който предлага добри условия за земеделие, животновъдство и транспорт. Надморската му височина е между 200 и 800м, а широчината му е между 10 и 30км. Той обхваща около 30% от територията на региона. Представен е от няколко рида /Рабишка могила, Белоградчишки венец, Широка планина, Веренишко бърдо, Пъстрина, Милин камък и Веслец/, които се пресичат от проломите на реките Лом, Огоста и Ботуня. През тях преминават и основните пътища в региона, свързващи Стара планина с Дунавското крайбрежие. Билните части на тези височини са заети с пасища, а по южните им склонове се отглеждат лозя и овощия.

 

Най-южните части на региона обхващат Западна Стара планина. Релефът й е с планински характер и затруднява транспортните връзки със столицата през зимата. Това се отнася преди всичко за Петроханския проход. В тази част от региона има и редица други проходи, които нямат голямо значение за транспорта, поради голямата им надморска височина. Такива са Светиниколският и Белоградчишкият /на границата със Сърбия/, Дружевски /между Лакатник и Вършец/ и Згориградски /между Лакатник и Враца/. Надморската височина в тази част от региона достига до 2168м на връх Миджур. Стара планина предлага благоприятни условия за развитието на пасищното животновъдство и на туризма, които обаче не се използват пълноценно.

 

2. Полезни изкопаеми.

 

В Северозападния регион са открити залежи от разнообразни полезни изкопаеми, но техните количества и качества не позволяват развитието на добивни производства с национално значение.

 

На базата на залежите от оловно-цинкови и медни руди в миналото се развива рудодобивът в мините от Врачанска и Чипровска планини /”Медна”, “Плакалница”, “Мартиново” и “Чипровци”/. Днес добивът е сведен до минимум и голяма част от тези мини са затворени, поради изчерпването на запасите от руди.

 

Ограничени са и запасите от желязна руда край село Мартиново /Чипровско/. В горното течение на река Огоста има и златоносни пясъци, които обаче не са предпоставка за развитието на златодобив.

 

Значително по-голямо стопанско значение за региона имат находищата на нерудни полезни изкопаеми. На тяхна основа са развити производствата на строителни материали /цимент, тухли, цигли, облицовъчни строителни материали, гипс, вар и др./.

 

Край село Бели Извор /Врачанско/ се добиват варовик и мергели, които служат за суровина в циментовия завод в същото селище. В селата Кунино и Черепиш /Врачанско/, Орешец и Киряево /Видинско/ се добиват също варовици и мергели, които са суровина за производството на негасена и гасена вар. Край село Клисурица се добива глина, която се използва за производството на подова керамика в Монтана. Във Врачанско /селата Горна и Долна Кремена, Върбешница и Царевец/ има находища на облицовъчен варовик.

 

В Берковския Балкан се добиват мрамор и гранит, а находище на мраморна брекча има край село Челюстница /Чипровско /.

Край село Кошава /Видинско/ се добива гипс.

 

От река Дунав и долните течения на останалите реки в региона се добиват инертни строителни материали /чакъл, пясък/.

 

3. Климатични условия и ресурси.

 

Северозападният регион попада в умерено - континенталната климатична област, но в южните му части е силно изразен планинският характер на климата. Средната юлска температура за региона е около 20оС, а средната януарска е около 0оС. Температурите намаляват от север на юг, като в Старопланинските части от региона температурата спада значително под 0оС през зимните месеци.

 

Средната годишна валежна сума в равнинните и низинни части от региона е между 500 и 600мм/м2, като в южна посока тя нараства. В тази връзка средните и северните части от региона изпъкват с недостиг от влага и се налага изкуствено напояване. Най-големи са валежните количества в района на прохода Петрохан, където те достигат 1200 - 1400мм/м2 годишно.

През летните месеци преобладаващи са ветровете от северозапад и запад, които носят влажни въздушни маси от Атлантика. През зимата преобладават ветровете, духащи от североизток. Те водят до отвявания на снежната покривка на посевите.

 

Като цяло обаче климатичните условия могат да се определят като благоприятни за земеделие, туризъм, транспорт и други стопански дейности.

 

4. Водни ресурси.

 

Северозападният регион разполага с ограничени по количество и качество водни ресурси. Хидроенергийните му ресурси се оценяват на около 67млн.квт годишно, но не се използват пълноценно, тъй като в региона работят само ВЕЦ от “Петроханската каскада” и ”Горни Лом”. С по-голямо значение са водите на реките Искър, Арчар, Огоста, Скът, Лом, Цибрица и Дунав. Те се използват в промишлеността и за напояване. Водоснабдяването на населението в региона с питейна вода е основно от язовир “Огоста”.

 

Със стопанско значение са и водите от термоминералния извор във Вършец, които са главният фактор за превръщането на селището в курорт още в началото на ХХ век.

 

5. Почвени ресурси.

 

В разпространението на почвените типове в региона има ясно изразена зоналност, проявяваща се в посока север-юг. В крайдунавските низини са разпространени алувиално-ливадни почви, които имат високо плодородие и върху тях се отглеждат зеленчуци и овощия. Тези почви заемат около 7% от територията на региона.

 

В Дунавската равнина са разпространени типични и излужени черноземи, които са се образували върху льосовата покривка. С тези почви са покрити около 44% от територията на региона. Върху тях се отглеждат основно зърнени култури, захарно цвекло, слънчоглед.

 

В Предбалкана са разпространени светлосиви и тъмносиви горски почви. Върху тях се отглеждат лозя и зърнени култури. Те заемат около около 37% от територията на региона.

 

В Старопланинската част от региона са разпространени кафяви горски /по северните склонове на Стара планина/ и планинско-ливадни почви /по билните части на планината/. Върху тях се развиват широколистни гори, естествени ливади и пасища и се отглеждат картофи.

 

6. Горски ресурси.

 

Те са представени от широколистните гори в Стара планина и Предбалкана, състоящи се от дъб, бук, ясен. В Предбалкана има ограничени формации от габър, които са без стопанско значение. По поречията на реките има малки площи с върби и тополи, които също са без стопанско значение /използват се в бита основно/. В Берковско се срещат и ограничени площи с кестен. Като цяло обаче, горските ресурси на региона са силно ограничени, което пречи за развитието на дърводобива и дървообработването в територията му.