ІІ. Природни условия и ресурси.

     Силно влияние върху демографското и стопанско развитие на Югоизточния регион оказват природните условия и ресурси на територията му.
          1. Релефът може да бъде характеризиран като твърде разнообразен. Това се дължи на сложния геоложки строеж и геоморфоложко развитие на тази част от страната.
     От север на юг могат да бъдат разкрити следните морфоструктури:
                    а/. Стара планина. В региона попадат части от Твърдишки, Котленско-Върбишки, Сливенски, Гребенец, Карнобатски и Айтоски дялове, чиято надморска височина надвишава незначително 1000м. Като цяло релефът им може да се характеризира като средно и нископланински. Относително малката надморска височина не пречи за експлоатацията на множеството проходи, свързващи региона със Североизточна и Северна Централна България. Проходимостта на тази част от територията се увеличава и от долината на река Луда Камчия. Релефът, наред с почвено-климатичните условия, допринасят за развитието на букови гори и естествени пасища, които са предпоставка за дърводобив и пасищно животновъдство.
               б/. Задбалкански котловинни полета /Сливенско, Карнобатско, Айтоско/. Техният релеф е равнинно-хълмист и не е пречка за развитието на транспорта, за механизирането на селското стопанство и за строителството. В тази връзка в тях са съсредоточени значителни стопански и демографски ресурси.
               в/. Нископланински е релефът в южните части на региона /Дервентските възвишения и Странджа/. Това дава възможност за развитието на пасищно овцевъдство, дърводобив и на други стопански дейности.
               г/. Основната част от територията на региона е заета от Бургаската и Тунджанската низина, които имат и най-благоприятни почвено-климатични условия за развитието на селско стопанство, транспорт и за други стопански дейности.

     Черноморското крайбрежие е силно разчленено, което дава възможност за развитието на разнообразни видове туризъм и на морски транспорт. Най-големият залив по южното Черноморие е Бургаският, около който се развиват Бургас, Созопол, Несебър, Поморие.

          2. Полезни изкопаеми.
     Полезните изкопаеми в Югоизточния регион са разнообразни по качество, но ограничени по количество. Това се определя от геоложкия строеж на територията му. На базата на откритите полезни изкопаеми в региона са развити редица добивни отрасли и дейности:
               А/. Запасите от въглища са представени от черни, кафяви и лигнитни.
     Черните въглища се добиват в Балканбас /разположен между Трявна, Твърдица и Сливен/. През последните няколко години много от мините са закрити, а производството спада значително. Добиваните тук въглища се използват за производството на кокс в Кремиковци. Те са с калоричност от 5000ккал, имат ниска влажност (3-6%) и сравнително ниско пепелно съдържание (около 30%). Пластовете им обаче са с дебелина до 1м, което затруднява и оскъпява добиването им.

     В мина “Черно море” край Бургас се добиват кафяви въглища. Малки количества от този вид има и по долината на река Луда Камчия, но те са без стопанско значение. В региона запасите от кафяви въглища се оценяват на около 18% от общите запаси в България.
     Запаси на лигнитни въглища има край Елхово, като те се оценяват на около 600млн.т.

     Като цяло регионът не разполага с достатъчно запаси от въглища за своята енергетика, поради което се налага внос от Източния Тракийско-Родопски регион.

               Б/. Значително по-голямо стопанско значение имат рудните полезни изкопаеми.
     Находища на медни руди има край село Росен /южно от Бургас/, Върли бряг, Меден рид, Граматиково, Малко Търново, Межда, Прохорово. Техните запаси са ограничени, поради което се експлоатират само малка част от тях.

     Находище на желязна руда има край Крумово /Ямболско-Манастирските възвишения/. Добитата руда се транспортира до Кремиковци, тъй като тя има относително високо метално съдържание - 43%.

     В Странджа и Сакар /с.Устрем/ са разкрити находища на оловно-цинкови руди, които не се експлоатират, поради малките им запаси.

               В/. Значително стопанско значение имат находищата на нерудни полезни изкопаеми. В региона са разкрити находища на мрамор /Малко Търново/, габро /М.Търново/, андензитни туфи /Айтос/, българити /Българово - използват се при производството на стъкло/, кварцити /край Чумерна, Струпец - използват се за производството на огнеупорни материали/, зеолити /с.Еленово/. В региона има богати находища на пясъци, чакъл и други инертни материали, които се експлоатират повсеместно. От поморийската лагуна се извлича лечебна кал, която служи за лечението на заболявания в опорно-двигателната система на хората. Между Бургас и Поморие се добива морска сол, която се използва основно за производството на луга и като суровина в ХП.

          3. Климатични условия и ресурси. Територията на Югоизточния регион попада в 3 климатични области: умерено-континентална, преходно-континентална и континентално-средиземноморска.
В умерено-континенталната климатична област се намират северозападните части на региона. Те се характеризират с по-голямо количество на валежите и с по-ниски средногодишни температури, което дава възможност за развитието на климатолечение, туризъм, пасищно животновъдство.

     В преходно-континенталната климатична област попадат североизточните части на региона и северната част от долината на Тунджа. В тези райони средната януарска температура е около 0 оС и е по-висока в сравнение със северозападните части от региона.

     По-голямата част от региона чувства климатичното влияние на Черно море /Бургаската низина/ или влиянието на Средиземно море /Долна Тунджа, Странджа/. В Бургаската низина средната януарска температура е около 2оС, а валежите достигат около 500мм/м2. Това е благоприятен фактор за развитието на морския туризъм. Така например в Созопол 119 дни през годината са с температура на въздуха над 13оС, а температурата на морската вода се задържа над 13оС около 140 дни в годината. По долното течение на Тунджа и Странджа валежите достигат около 700мм/м2, а температурите през януари са около 3-4оС. Тези климатични условия дават възможност за отглеждането на топлолюбиви култури като смокини, лозя, бадеми, праскови, слънчоглед, пшеница, зеленчуци и др. За региона през зимата са характерни студените североизточни ветрове, водещи до отвявания на посевите и чести бури в Черно море.

     По черноморското крайбрежие през лятото духа бриз, който ограничава горещината за летовниците и предпазва овощните култури и лозята от болести.

          4. Водни ресурси. Като цяло водните ресурси в Югоизточния регион са ограничени, защото повечето реки са къси и се вливат директно в Черно море. С по-голямо стопанско и битово значение са водите на реките Тунджа, Луда Камчия и Ахелой, на които са построени съответно язовирите “Жребчево”, ”Камчия” и “Ахелой”. Техните води се използват за напояване и за битови нужди. В региона са изградени и редица други по-малки язовири с цел регулирането на оттока на маловодните реки и осигуряването на населението и стопанството с вода. Такива са язовирите "Мандра”, ”Ясна поляна” /от него се снабдяват селищата по цялото южно Черноморие/, ”Малко Шарково” /на река Поповска/, ”Овчарица” и др.

     Като туристически ресурс изпъкват долните течения на реките Ропотамо, Велека и Резовска.

     Водните ресурси на региона са представени и от крайбрежните езера Бургаско, Атанасовско, Поморийско, които се използват за риболов, добив на морска сол и за промишлени цели.

     На територията на региона има и множество минерални извори. В по-голямата си част те се използват за балнеолечение. С по-голям дебит са изворите в Житарово и Банево /Бургаско/, Сливенските бани, Кортен /Новозагорско/, Стралджа, Ст. Караджа /Ямболско/ и др. През последните 5 години значителна част от водите им се бутилира /Ст. Караджа и др. /.

     Основен воден ресурс на региона е водата на Черно море, която служи като рекреативен ресурс, източник на риба и морска сол, транспортно трасе и т. н.

          5. Почвени ресурси. Разнообразието от релефни форми, климатичните условия и водните ресурси са предопределили и значителното разнообразие на почвените ресурси. В Югоизточния регион са разпространени следните почвени видове:
               А/. Канелени горски почви. Те са преобладаващи в територията на региона както в северните, така и в южните му части. Срещат се излужени, оподзолени и други техни разновидности, отличаващи се по своята плодородност. Върху тях се отглеждат лозя, тютюн, бадеми.
               Б/. Смолниците са разпространени в задбалканските котловини и Бургаската низина. Върху тях се отглеждат зърнени култури, лозя, овощия, слънчоглед, захарно цвекло и някои други технически култури.
               В/. Алувиално-ливадните почви се намират по заливните и надзаливни тераси на реките. Върху тях се отглеждат предимно зеленчуци и овощни култури.
               Г/. Делувиално-ливадните почви също са разпространени по речните тераси и върху тях се отглеждат орехи, бадеми, тютюн и други култури.
               Д/. В Странджа /рида Босна/ се срещат жълтоземи, върху които виреят най-добре дъбови гори и тревни видове, служещи за естествен фураж на животните.

     Поради нерационалното използване на земеделската техника в миналото, в Стара планина и Странджа значителни площи са обхванати от активни ерозионни процеси, които ограничават обработваемите площи. Днес регионът разполага с 6340000дка обработваема земя, като през последните 10 години тя е увеличена, поради разширяването на частния сектор в земеделието. Средно на 1 жител в региона се падат 7,6 дка обработваема земя, като по този показател регионът отстъпва единствено на регионите от Северна България. Това от своя страна е важен фактор за селскостопанската му специализация.

          6. Горските ресурси в Югоизточния регион са силно ограничени. През Средновековието територията му е покрита с гъсти дъбови и букови гори, които след Освобождението са унищожени в по-голямата си част. Днес ограничени горски масиви са запазени само в Стара планина и Странджа, но промишленото им значение е малко. В региона се намират около 11% от запасите на дървесина в страната, но на него се падат едва около 10% от добиваното количество, което е доказателство за недоброто качество и структура на горите. Основни дървесни видове са букът и дъбът. В Странджа се среща източен дъб, зеленика и други топлолюбиви дървесни видове.

     Над 2/3 от дървесните запаси в региона се намират на територията на Бургаска област и в тази връзка в Бургас е застъпена дървообработващата промишленост /производство на паркет, мебели и др./. По долините на реките, вливащи се в Черно море, се развиват влажни гори, които са важен туристически ресурс.

     Югоизточният регион разполага със значителни запаси от естествена тревна растителност, служеща за паша и естествен фураж. Пасищата заемат обширни територии в южните части на региона, където е развито и пасищното овцевъдство. Регионът разполага с около 20% от естествените пасища в страната.

     Флористичното богатство в региона е представено и от някои редки защитени видове влаголюбиви растения /водните лилии на река Ропотамо и др./. Те са важен туристически ресурс и част от природно-туристическия комплекс на Черноморското крайбрежие.

 

Начало Информация Линкове За Контакти