Демографска ситуация

В Тракийско-Родопски регион живеят 2076095д. или 14,5% от населението на България. През последните 10 години този процент намалява с около 1,95% годишно или 2 пъти по-бързо в сравнение с населението на България. Това се дължи основно на емиграциите към Турция, които са най-интензивни през периода 1989-1994г.

 

Най-населена е Старозагорска област /43,8% от населението на региона/, докато най-слабонаселена е Кърджалийска област /едва 23,9% от населението на региона/. Различните природни условия и нееднаквото социално-икономическо развитие на отделните части от региона са основните фактори за неравномерното разпределение на населението. Преди Освобождението, поради развитието на занаятите и селското стопанство, най-населени са Средногорието и Казанлъшкото поле. През периода 1912-1926г. в Горнотракийската низина и Източни Родопи се заселват много българи - бежанци от Егейска Тракия и Македония. През ХХв. в Източни Родопи се заселват много хора във връзка с развитието на рудодобива. През последните 10 години преобладават миграциите от юг на север във връзка с проблемите пред рудодобива в Кърджалийска област.

 

Средната географска гъстота на населението в региона е 63,5д./км2, т.е. по-ниска от средната за страната. С максимална гъстота на населението изпъкват общините на Стара Загора, Хасково, Димитровград, Кърджали, Казанлък /над 100д./км2/. Същевременно в общини като Братя Даскалови, Опан и други гъстотата е значително под средната. Природните и стопански условия в региона предопределят концентрацията на население във височинните пояси 100-200м и 300-500м.

Поради изразената специализация на региона в селското стопанство, делът на градските жители (59,9%) е по-нисък от средния за страната (68,0%). През последните 10 години броят на градските жители в региона намалява, като основните причини за това са безработицата и емиграциите. С минимален дял на градските жители е Кърджалийска област (33,6%), докато с максимален дял е Старозагорска област (68%).

Делът на мъжете в региона (49,0%) е по-висок в сравнение със страната, което се дължи главно на стопанската му специализация в тежката индустрия и традициите в демографското развитие на Родопите. Това се доказва и от факта, че в градовете мъжете са едва 48,9%, докато в селата делът им е 49,3%. С максимален дял (над 50%) са мъжете в населението на общините Ивайловград, Крумовград, Черноочене, Раднево, Любимец и Маджарово, което е доказателство за влиянието на стопански и етно-културни фактори върху половата структура на населението.

В тясна връзка с половата структура е и възрастовата структура на населението. В общините с преобладаване на мъжете населението се характеризира и с най-млада възрастова структура под въздействието на миграциите и естественото му възпроизводство. Най-застаряло е населението в селските общини на Старозагорска област /Опан, Братя Даскалови и др./. Средно за региона населението от подтрудоспособна възраст е около 21%, докато населението в пенсионна възраст е около 24%. Най-нисък е делът на пенсионерите в Кърджалийска област /15%/.

Върху демографското и стопанско развитие на Източния Тракийско-Родопски регион влияние оказват етническата и религиозна структура на населението. В региона живеят около 24% от етническите турци и 12,8% от циганите в България. Най-висока е концентрацията на етнически турци в Кърджалийска област, където делът им достига 65% от населението, при 11% в Хасковска и 5% в Старозагорска област.

 

Във връзка със застаряването на населението и характера на етно-културният му облик, регионът се отличава с някои особености на образователната структура. Висшистите са едва 4,3% от населението, като в Кърджалийска област те са само 2,9%, а в Старозагорска - 6,5%. Същевременно неграмотните са 4% от населението над 7г. възраст, като в Кърджалийска област делът им е 7,4% (най-висок дял за страната).

То има неравномерно разпределение, поради нееднаквото стопанско развитие на отделните области. На територията на Пловдивска област живеят около 60,8% от жителите на региона, в Смолянска област - само около 12,4%, а в Пазарджишка област - около 26,8% от населението на региона.

Средната географска гъстота на населението е 87,4д./км2, при 95д./км2 през 1992г. Различията в социално-икономическото развитие на отделните области са причина и за различната населеност на последните. Географската гъстота на населението е между 50д./км2 в Смолянска и 130д./км2 в Пловдивска област. Делът на мъжете (48,7%) е равен на този за страната. Мъжете са над 50% от населението в общините Марица, Борино и Лъки, където са развити производства, задържащи мъжката работна сила.

Населението на региона има относително по-големи трудови и възпроизводствени възможности, което се дължи основно на младата му възрастова структура в Смолянска и Пазарджишка области. В много родопски общини относителният дял на населението в пенсионна възраст е около 15-16% или значително по-нисък от средния за България.

Благоприятните природни условия за развитието на земеделието в региона и традициите в поминъка на населението са основните фактори, задържащи население в селата. Селските жители са 34,8% от цялото население, като делът им е значително по-висок от средния за страната. Най-висок е делът им в Смолянска област (около 48%), а най-нисък - в Пловдивска област (около 29%). Тези данни сочат относително по-ниското ниво на урбанизираност на Западния Тракийско-Родопски регион в сравнение със средното за страната.

Под въздействието на тенденциите в стопанското развитие на региона и страната от средата на 70-те години се отбелязват негативни тенденции в естественото възпроизводство на населението.

Брачността е по-ниска от тази в страната (под4‰), което определя и ниската раждаемост - 8,1‰ (8,8‰ в градовете и 6,9‰ в селата). В сравнение с началото на 90-те години, днес стойностите й в градовете са по-високи от тези в селата, което е доказателство за изчерпването на демографските ресурси в селските райони. През 1998г. са родени 9676 деца в региона, или 14,8% от родените в България. В Пловдивска област са родени 61,0% от родените в региона, но най-висока е раждаемостта в южните части на Пазарджишка област.

За разлика от тенденциите в раждаемостта, смъртността в региона нараства през последните 5 години и през 1998г. е 12,8‰ (11,0‰ в градовете и 16,3‰ в селата). Поради влошената възрастова структура на населението с максимална смъртност се отличават общините в северните части на Пловдивска и Пазарджишка област. Същевременно в редица общини от Смолянска област и южните части на Пазарджишка област стойностите на смъртността са почти 2 пъти по-ниски от средните за региона - Доспат, Рудозем, Борино и др.

Влошаването на здравното обслужване през последните 10 години е основният фактор за нарастването на детската смъртност в региона. През 1998г. стойностите й достигат 14,4‰ (14,2‰ в градовете и 14,7‰ в селата). По този показател регионът отстъпва единствено на Югозападна България, което се дължи на наличието в Пловдив на специализирани здравни заведения, обслужващи населението от Пловдивска, Пазарджишка и Смолянска области.

Около 60% от миграциите се осъществяват в границите на региона и са насочени основно към Пловдив. От всичките 37 общини в региона с положително миграционно салдо са 13, като с максимални стойности изпъкват Родопи, Марица и Асеновград. Същевременно общините от Родопите губят значителна част от населението си за сметка на изселванията. С максимални отрицателни стойности на миграционното салдо се открояват общините Смолян, Лъки, Рудозем, Мадан, Девин, Пазарджик, Карлово, Панагюрище и др. Това се дължи главно на липсата на поминък за населението при новите социално-икономически условия в България. За разлика от началото на 90-те години Пловдивска област вече се характеризира с положително миграционно салдо, докато областите Смолян и Пазарджик имат все още отрицателно салдо. Максимален е миграционният обмен на региона с Югозападния и Източния Тракийско-Родопски региони, които са и най-близко разположени.