ІІІ.Демографска ситуация.
Населението на Северния централен регион наброява около 960082д. или 11,7% от населението на България. По брой на жителите той отстъпва само на Югозападния и Западния Тракийско-Родопски регион. През последните 25 години има ясно изразена тенденция към намаляване на населението, основно поради отрицателните стойности на естествения му прираст. От 1975г. до днес жителите на региона намаляват с около 145000д., главно поради обезлюдяването на редица общини и селища от Старопланинската му част. В сравнение с регионите от Южна и Североизточна България емиграциите имат слабо влияние върху динамиката на населението в Северния централен регион.
Населението е неравномерно разпределено под въздействието на природни, стопански и демографски фактори. Около 33,6% от населението в региона живеят в Плевенска област, докато в Габровска област живеят едва 16%. В общините Плевен, В.Търново, Габрово и Ловеч живее 40% от населението на региона. Тази концентрация е предопределена от концентрацията на производствени и обслужващи дейности в посочените общини. Същевременно в общините Златарица, Сухиндол, Априлци, Летница, Угърчин, Ябланица, Искър и Пордим живеят едва 5,9% от жителите на региона.
Средната географска гъстота на населението в региона е около 63д./км2 или тя е по-ниска от средната за страната (74,0д./км2). С максимална гъстота е населението в Плевенска област (74,5д./км2), докато с минимална гъстота са жителите на Ловешка област (3д./км2). Гъстотата на населението в общините Плевен, Горна Оряховица, Габрово, и В.Търново е над 100д./км2, докато в общините Елена, Златарица, Сухиндол, Априлци, Угърчин стойностите на този показател са около и под 20д./км2.
Различните природни и стопански условия в отделните части от територията на региона предопределят и неравномерното разпределение на населението по височинни пояси. Основната част от него живее в територии с надморска височина до 200м, с изключение на Габровска област, където населението е концентрирано в територии с надморска височина от 300 до 500м.
През последните 10 години делът на градските жители в региона се задържа около 64%, което е следствие на нарастващите миграции към селата. С минимален дял на градското население е Ловешка област (около 60%), докато градските жители в Габровска област са 77% от населението й. Тези различия се дължат на различните условия за развитие на земеделието и на различните демографските ресурси на селските селища.
Половата структура на населението в Северния централен регион е подобна на тази в страната. Делът на мъжете е 48,5% от цялото население. Относително по-благоприятна е половата структура на населението в Плевенска и Габровска област. Това се дължи на концентрацията на производствени мощности, предлагащи работа основно за мъже в областните им центрове.
Населението на региона е силно застаряло и е с ограничени демографски ресурси. Това важи преди всичко за общините от Старопланинската му част. В подтрудоспособна възраст са едва 16,0% от жителите на региона, докато в пенсионна възраст са около 1/3 от населението му. В тази връзка може да се каже, че населението е с изчерпани възпроизводствени и трудови възможности. Състоянието на възрастовата структура се определя основно от селското население в южните части на региона, където в подтрудоспособна възраст е едва около 10% от него.
Образователната структура на населението в региона е относително благоприятна. Лицата с висше обрабозование са 6,8% от жителите му над 7 г. възраст, при 8,1% за страната. По този показател той отстъпва единствено на Югозападния и Североизточен приморски региони. Същевременно лицата с по-ниско от основното или без образование са 20%, при средно 24,3% за България. По този показател регионът отстъпва само на Югозападния. С най-благоприятна образователна структура на населението изпъква Габровска област /най-висок дял на висшистите и най-нисък дял на неграмотните и лицата с по-ниско от основното образование/. Образователната структура на населението определя до голяма степен и производствената специализация на региона.
Върху естественото възпроизводство на населението от региона силно влияние оказва неговата брачна структура. Наред със Северозападния регион, делът на овдовелите (10,2%) е най-висок в страната. Същевременно и делът на разведените (3,2%) е най-висок в страната. Регионът се отличава и с максимален дял на семейните и минимален дял на неженените, което е показателно за застаряването на населението му.
Значително влияние върху миграционната подвижност и естественото възпроизводство на населението в региона оказва неговият етно-културен облик. Като цяло жителите му са еднородни в етническо и конфесионално отношение. Българите са около 93% от населението, докато делът на турците и циганите е 2 пъти по-нисък от средния за страната. Източно-православните християни в региона са над 92% от населението, като в Плевенска област те достигат над 95%. Тази еднородност до голяма степен определя и стесненото естествено възпроизводство на населението и силното му застаряване.
Състоянието на полово-възрастовата и етно-конфесионалната структура на населението в Северния централен регион определят стесненото му естествено възпроизводство. Брачността (3,7‰) е най-ниската в страната /с изключение на Северозападния регион/, докато разводимостта е най-висока (1,6‰). Това определя и най-ниската в страната раждаемост (7,3‰). Относително по-висока е раждаемостта в Плевенска и В.Търновска област, където се раждат над 2/3 от децата в региона. С минимална раждаемост са общините Априлци, Елена, Угърчин, Ябланица и Пордим, които са с изчерпани демографски и стопански ресурси.
Нивото на смъртност в региона (17,1‰) е значително над средното за страната и е по-ниско единствено от това в Северозападния регион. В общините Сухиндол, Пордим, Искър, Угърчин, Златарица, Априлци и други смъртността е постоянно над 20‰ през последните 10 години. Това е доказателство за напреднал депопулационен процес в тяхната територия
В региона се намират редица специализирани здравни заведения, което определя по-ниското от средното за България ниво на детската смъртност (13,8‰). По този показател той отстъпва единствено на Югозападния регион.
През последните 10 години населението от Северния централен регион се отличава с висока миграционна подвижност, дължаща се главно на вътрешните миграции. През 1998г. стойностите й достигат 6,1% /най-високи за страната/. От всичките мигрирали в страната през 1998г. 190000д., около 32% са мигрирали на територията на региона. Тази висока миграционна подвижност се дължи основно на значителните различия в условията за труд и обитаване в отделните области и общини, както и на близостта на региона до София и Варна. Това се потвърждава и от факта, че миграционното му салдо е отрицателно.
Негативните тенденции в естественото възпроизводство на населението и изселванията от региона определят и бързото намаляване на работната му сила. Същевременно стопанската криза ограничава заетостта на населението му. В региона живеят около 13% от заетите в страната и около 12% от безработните. През последните години намалява заетостта в промишлеността, селското и горско стопанство за сметка на нарастващата заетост в търговията, съобщенията, управлението и други обслужващи отрасли и дейности. Специфичните стопански и природни условия в региона определят и съществуването на някои особености в структурата на заетост в сравнение с другите региони в България. В Северния централен регион е по-висока заетостта в промишлеността и селското стопанство, докато стойностите й за транспорта, образованието и здравеопазването са под средните за страната.
Начало Информация Линкове За Контакти
