ІІІ.Демографска ситуация.
      Населението на региона наброява 741749д. или 9% от това на България. През периода 1934-1988г. неговата численост нараства от 710000 на 850000д., което се дължи основно на стопанското развитие на Русе, Силистра и останалите по-големи селища в региона. През последните 10 години то намалява с над 90000д. главно за сметка на емиграциите към Турция и Западна Европа и ограничаването на възпроизводствените му ресурси. Най-слабо е намалението на жителите на Русенска област, което се дължи основно на относително по-голямата им етно-конфесионална еднородност.

      Под влиянието на демографски, стопански и редица други фактори, населението на региона е неравномерно разпределено по територията му. На територията на Русенска област живеят над 37,4% от жителите на региона, докато в Търговишка област живеят едва 19,6% от тях.

      Средната географска гъстота на населението е 68,5д./км2, като стойностите й са между 54д./км2 в Силистренска и над 100д./км2 в Русенска област. Най-населени са общините на по-големите градове в региона /Русе, Силистра, Разград и Търговище/. Средната географска гъстота на населението им е над 100д./км2, а в Русенска община - над 450д./км2. Същевременно най-обезлюдени са териториите на общините Антоново, Алфатар, Кайнарджа и други, където средната географска гъстота на населението е под 20д./км2.

      Различните природни и стопански условия определят и значителните различия в разпределението на населението по височинни пояси. Основната част от жителите на Русенска област обитават територии с надморска височина до 100м, докато населението на Търговишка област е концентрирано във височинния пояс 300-500м.

      При новите стопански условия в България, през последните 10 години делът на градското население бързо се променя. През 1985г. то е 54,6% от цялото, докато през 1991г. делът му достига 57,6%. Това нарастване се дължи на емиграциите на етнически турци от региона, които в по-голямата си част са жители на селски райони. През последните 6-7 години делът на градското население бързо спада до 54,6%, вследствие на миграциите към селата във връзка с нарастващата безработица в градовете от региона. С максимален дял на градското население изпъква Русенска област (над 70%), което се дължи на привлекателността на град Русе и изчерпването на демографските ресурси в селата на областта. С минимален дял градско население се отличават Силистренска и Разградска област (около 50%), поради етно-културните особености на населението им, благоприятните условия за земеделие и по-слабата привлекателност на градовете.

      Полово-възрастовата структура на населението в Североизточния придунавски регион до голяма степен отразява етно-културните му особености и социално-икономическите промени през последните 10 години. Мъжете са около 49% от населението, като делът им през последните няколко години намалява, поради емиграциите и значителното спадане на раждаемостта. Мъжете са над 50% от населението на общините Завет, Бяла, Алфатар, Главиница, Дулово, Кайнарджа, Тутракан, Антоново, което отразява по-благоприятната му възрастова структура.

      Делът на лицата в подтрудоспособна възраст (около 20%) е над средния за България, а делът на лицата в пенсионна възраст (23,2%) е под средния за страната. Това доказва, че населението в региона има по-големи трудови и възпроизводствени възможности в сравнение с други региони от страната. Между областите в региона съществуват също значителни различия. С по-благоприятна възрастова структура е населението в Търговишка и Разградска области, докато с най-застаряло население е Русенска област. С най-застаряло население в региона са общините Алфатар, Борово, Две могили, Иваново, Ценово и др.

      Населението в региона се отличава и по отношение на образователната си структура. Делът на лицата с висше и полувисше образование е значително по-висок от средния за страната, като това се отнася преди всичко за областите Разград, Силистра и Търговище. Това е отражение и на етно-културните му особености. Делът на етническите турци в областите Разград, Силистра и Търговище е между 33% и 48%, а в Русенска област - 12%. В региона живеят 27,3% от турците и 11,2% от циганите в България. Това до голяма степен определя и особеностите в естественото възпроизводство и миграционната подвижност на населението през последните 10 години.
Емиграциите и бързото влошаване на възрастовата структура през последните 10 години довеждат до намаляване на брачността (едва 3,8‰), която е по-висока само от Северозападния регион. Същевременно през този период бързо нараства разводимостта (1,2‰), която е по-ниска единствено от тази в Северния централен регион.

      Тези негативни тенденции през последните години определят и бързото спадане на раждаемостта в Североизточния придунавски регион (7,8‰). Стойностите й са по-ниски от тези в Югоизточния, Североизточния приморски и Западния Тракийско-Родопски региони. Регионът е единственият в страната, в който селското население има по-висока раждаемост от градското. С най-ниска раждаемост са общините Иваново, Ценово и Две могили, докато с максимална раждаемост е населението в общините Дулово, Самуил, Опака и др. Основната част от родените в региона (72,3%) са в Русенска, Разградска (8,6%), Търговишка (10,7%) и Силистренска (7,1%) общини.

      Бързото застаряване на населението в региона през последните 10 години е основният фактор за нарастването на смъртността. Стойностите й (14,8‰) са по-високи от средните за страната и по-ниски единствено от тези в Северозападна и Северна Централна България. Смъртността на селското население в региона е под средната за страната, докато свмъртността в градовете е над средната за България. Това до голяма степен се дължи на сравнително по-слаборазвитата здравна мрежа в региона и запазването на демографските ресурси в селските райони на областите Силистра, Търговище и Разград. Като потвърждение на това е и високата детска смъртност (15,2‰), която е по-ниска единствено от тази в Югоизточния регион. Същевременно нивото й е почти равно в градовете и селата от региона, което потвърждава извода за недоброто състояние на здравната мрежа.
Като резултат от негативните тенденции в естественото възпроизводство на населението в Североизточния придунавски регион, естественият му прираст (-7,0‰) е с по-малки отрицателни стойности единствено в сравнение със Северозападния и Северен централен регион. С максимални отрицателни стойности е естественият прираст на населението в общините Иваново, Борово, Попово, Ценово и други, където стойностите му са 2 и повече пъти по-високи от средните за региона. Това е доказателство за напреднал процес на депопулация в посочените общини, дължащ се до голяма степен и на повишената миграционна подвижност на населението през последните 10 години. През периода 1989-1991г. регионът е дал максимален брой емигранти /около 74000д./. Тази емиграция е предимно на жители от Търговишка и Разградска област. Именно емиграциите довеждат до бързото влошаване на полово-възрастовата структура на населението в региона и влошават демографската ситуация в него. През последните 5-6 години емиграциите значително намаляват, но все още е значителен броят на емигрантите. През този период бързо нарастват изселванията към други региони, причина за което е спадът в икономиката и нарастващата безработица. Днес в региона живеят 13,5% от безработните в страната, като по този показател той отстъпва единствено на Западния Тракийско-Родопски регион.

      Негативните тенденции в демографското и стопанското развитие на региона определят и бързото намаляване на заетите лица в него. Днес на неговата територия живеят около 8,3% от всички заети в страната. Поради специфичните условия за стопанска дейност и етно-културните особености на населението, регионът се отличава с по-висока от средната за страната заетост в селското стопанство, транспорта и по-ниска заетост в промишлеността и други стопански отрасли.

Начало Информация Линкове За Контакти