Демографска ситуация

Населението на Северозападния регион в края на 1998г. е 593546д. или 7,2% от населението на България. Неговият брой намалява още от средата на 40-те години, поради оставането на територията му встрани от основните транспортни магистрали в страната, близостта до столицата и негативното влияние на границата със СРЮ. През 1934г. жителите в територията на региона са около 693000д., а през 1946г. числеността им достига 726000д.

 

През последните 30 години населението на региона намалява с бързи темпове, основно под влиянието на застарялата му възрастова структура. След 1985г. то намалява с около 77000д., като само през периода 1993 - 1997г. намалението е с 25000д. /0,9% средногодишно/. През последните 10 години най-значително е намалението на населението в област Монтана, което се дължи както на депопулацията в селските й райони, така и на изселванията от град Монтана, поради високата безработица в него.

 

Под влиянието на стопански, политически и чисто демографски фактори, населението на региона е неравномерно разпределено. Над 43,5% от него живее в територията на Врачанска област, докато във Видинска област живеят едва 23,8% от жителите на региона.

 

Средната му географска гъстота е 56д./км2 или тя е значително под средната за България. Максимална е гъстотата на населението във Врачанска област (65,5д./км2), докато във Видинска стойностите й са минимални (46,6д./км2). Сред общините с максимална гъстота (над 100д./км2) изпъкват Видинска, Врачанска, Ломска и Монтанска. С минимални стойности (около и под 20д./км2) е географската гъстота на населението в общините Чупрене, Г.Дамяново, Бойница, Макреш и др.

 

Под влиянието на горепосочените фактори населението в Северозападния регион има неравномерно разпределение и по височинни пояси. През последните 20 години продължава тенденцията за бързо обезлюдяване на полупланинските и планински територии /с над 500м надморска височина/. Около 50% от населението в региона обитава територии с надморска височина от 100 до 200м и от 300 до 500м. Около 45% от жителите на региона живеят в територии с надморска височина до 100м и от 200 до 300м. Над 60% от населението на Видинска област обитава територии с надморска височина до 50м, което се дължи на концентрацията му в град Видин.

 

Изчерпването на демографските ресурси на селските селища от региона води до концентрацията на население в градовете. Делът на градските жители (58%) обаче все още е по-нисък от средния за страната, което доказва съществуването на ресурси за демографско развитие в селата от региона. С по-висок дял от средния за региона е градското население в общините на по-големите градове - Видин, Враца, Лом, Монтана, Козлодуй и др. Същевременно изцяло селско население имат общините Макреш, Чупрене, Ново село, Ружинци, Борован, Хайредин, Г. Дамяново, Якимово и Медковец.

 

Делът на мъжете в населението на Северозападния регион е 49% (49,3% в градовете и 48,7% в селата) и той е по-висок от средния за България. Това се дължи на заселванията на мъже в пенсионна възраст от други области, както и на концентрацията на мъже в Козлодуй и в други селища, където има работни места за тях. В тази връзка мъжете са над 50% от населението на общините Грамада, Козлодуй и Г.Дамяново.

 

Относително най-благоприятна е половата структура на населението във Врачанска област, докато най-нарушена е тази структура във Видинска област. Тези различия зависят както от различните стопански, така и от демографските условия.

 

Населението на региона има по-малки трудови и възпроизводствени възможности в сравнение с останалите региони от страната. В под трудоспособна възраст са едва 17% от жителите му (19,9% от градските и само 13% от селските), докато в пенсионна възраст са 30,5% (17,8% в градовете и 48% в селата). С най-влошена възрастова структура (най-голям дял на пенсионерите) е населението в общините Бойница, Брегово, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци, Чупрене, Борован, Криводол, Хайредин, Бойчиновци, Брусарци, Вълчедръм, Медковец и Якимово. В много от посочените общини делът на пенсионерите е над 50% от цялото им население.

 

Под 14 годишна възраст са едва 15,8% от жителите на Северозападния регион (16,8% за страната), докато на възраст между 15 и 49г. са 39,8% (33,8% за страната). Това доказва изчерпването и на възпроизводствените възможности на населението в региона и главно в гореизброените общини.

 

Състоянието на ПВС на населението до голяма степен е резултат от състоянието на етно-конфесионалната му структура. Делът на етническите българи е около 93% (значително над средния за страната), докато този на етническите турци е едва 0,3% (около 30 пъти под средния за страната). По-висок дял от средния за страната имат циганите - над 6%. В религиозно отношение населението на региона в огромната си част принадлежи към 2 източно-православни митрополии /Врачанската и Видинската/. Това от своя страна е свързано и с по-ниската му плодовитост в сравнение с други части от страната.

 

В селищата непосредствено край река Дунав живеят власи, които са съхранили своя език и традиционна култура, но относителният им дял в населението на региона (около 0,5%) е незначителен.

 

Състоянието на полово-възрастовата и етно-конфесионалната структура на населението до голяма степен определят и характерните особености на образователната му структура. Делът на лицата с висше и полувисше образование е значително под средния за страната, докато делът на тези с основно и без образование е над средния за България. С относително по-благоприятна образователна структура е населението във Врачанска област, което се дължи и на наличието на филиали от ВУЗ в нейния център и концентрацията на висококвалифицирани специалисти във Враца и Козлодуй.

 

Полово-възрастовата структура на населението в региона се отразява и върху неговата брачна структура, а чрез последната и върху тенденциите в естественото му възпроизводство. Относителният дял на несемейните и разведените е по-нисък от средния за страната, докато делът на семейните и вдовците е над средния за България. С максимален дял са семейните и вдовците във Видинска област, което е отражение на влошената възрастова структура на населението й.

 

Северозападният регион изпъква с най-ниска брачност в страната (3,2‰), което е отражение на влошената полово-възрастова структура на населението му. Същевременно регионът се отличава с по-висока от средната за страната разводимост (1,16‰), което е показателно за стопанската ситуация в територията му. В Северозападният регион се сключват едва 5,7% от всички бракове в страната, но същевременно в територията му са отчетени 7,9% от разтрогнатите бракове в България. Над 50% от сключените и разтрогнатите бракове са отчетени в общините Враца, Монтана и Видин.

Застаряването на населението определя и ниската му раждаемост (7,3‰). Трябва да се отбележи, че раждаемостта в градовете (8,8‰) е по-ниска единствено в сравнение с Югоизточния регион. Това се дължи главно на концентрацията на основната част от демографските ресурси на Северозападния регион в градовете му. Този извод се потвърждава и от факта, че раждаемостта в селата от региона (5,1‰) е най-ниската в страната. През 1998г. в региона са родени едва 4387 деца, или едва 6,7% от всички в България. Около 45% от децата са родени в общините Видин, Враца и Монтана. Същевременно в общините Якимово, Чупрене, Чипровци, Хайредин, Ружинци, Ново село, Макреш, Грамада, Г. Дамяново, Бойница и Белоградчик са родени едва 6% от всички родени в региона. Това е доказателство за изчерпаните им демографски ресурси. С по-високи относителни стойности на раждаемостта се отличават общините Борован (10‰), Вършец (9,6‰) и Козлодуй (10,4‰).

 

Застарялата възрастова структура на населението в Северозападния регион е определяща за високата му смъртност. Стойноста й (19,5‰) е максимална за страната. Тя се определя от смъртността в селата (30,2‰), докато стойностите й в градовете (11,8‰) са под средните за страната. С по-висока смъртност от средната за региона е населението на Видинска област, докато с по-ниска от средната смъртност е населението на Врачанска област. С минимална относителна стойност е смъртността на населението в общините Враца (12‰), Монтана (14‰) и Козлодуй (15,3‰). Същевременно стойностите й в общините Якимово, Чупрене, Бойница, Ружинци и др. са над 30‰, което доказва задълбочаващата се депопулация в териториите им.

Застаряването на населението в региона и намаляващите раждания са основните причини за намаляването на детската смъртност през последните няколко години. През 1998г. тя достига 20,2‰ (17,1‰ в градовете и 26,5‰ в селата) и е значително над средната за България. По този показател Северозападният регион е на 3-то място след Югоизточния и Североизточния придунавски региони.

 

В резултат от негативните тенденции в раждаемостта и смъртността естественият прираст на населението в региона (-12,2‰) е с максимални отрицателни стойности в страната. В градовете той е –3,0‰ /по-нисък от средния за страната/, докато в селата стойностите му (-25,1‰) са максимални за страната. В региона няма общини с положителен естествен прираст на населението, докато с максимални отрицателни стойности е естественият прираст на населението в общините Якимово, Чупрене, Макреш, Ново село, Грамада и други гранични общини.

 

Населението на региона се отличава с относително висока миграционна подвижност (6,3%), което се дължи на неблагоприятната стопанска ситуация в територията му. През 1998г. регионът има положително миграционно салдо. Около 65% от изселилите се се заселват в други селища от територията на региона. Миграциите извън региона са насочени основно към град София. Същевременно от София са и основната част от заселилите се, което се дължи на заселванията на пенсионери в селските райони. Водещ е миграционният поток от градовете към селата в региона (38,5%), докато между градовете мигрират около 28,5% от мигрантите.

 

На територията на Северозападния регион живеят около 7,5% от заетите и 10,3% от регистрираните безработни в България. Поради специфичните стопански, природни и демографски условия, заетостта в селското стопанство и промишлеността е над средната за страната. През последните няколко години заетостта в промишлеността бързо спада, поради спада на производството в ХП и в други водещи промишлени отрасли.

Начало Информация Линкове За Контакти