Селища и селищна мрежа

Селищната мрежа в Източния Тракийско-Родопски част е изградена от 938 селища, от които 25 града и 912 села /до 1996г. 49 от селата имат статут на колибарски селища и махали/. Средната гъстота на селищната мрежа е 6,8селища/100км2, като в Кърджалийска област тя достига 14,5селища/100км2, докато в Старозагорска област е едва 4селища/100км2. Тези различия се дължат на различната снабденост с обработваема земя и различните условия за земеделие. Сред градовете преобладават тези с население под 10000ж. /64% от всичките/. Средната населеност на 1 селище е 940д. /21120д. за градовете и 388д. в селата/.

 

Най-голямото селище в региона е Стара Загора /148000ж./. С население над 50000д. са и градовете Хасково /79300ж./ и Казанлък / 57000ж./. С население от 25000 до 50000д. са градовете Кърджали /45300ж./и Димитровград /48800ж./. Най-малките градове в региона са Шипка /1630ж./, Маджарово /1200ж./, Меричлери /2400ж./ и Джебел /2760ж./.

 

Поради безработицата и поскъпването на живота, през последните 10 години намалява населението на всички градове в региона за сметка основно на отрицателния му естествен прираст. През 1998г. положителен естествен прираст е отчетен само в Джебел и Момчилград. Повечето градове в региона имат и отрицателно миграционно салдо, като изключение правят Ардино, Гълъбово, Джебел, Момчилград, Мъглиж, Николаево, Крумовград и Хасково.

 

Най-големите по население села /над 2000ж./ в региона са Бенковски, Чорбаджийско /Кърджалийска област/, Хрищени /Старозагорска област/, Копринка, Бузовград, Шейново, Енина, Ябълково, Горски извор, Обручище /Гълъбово/ и др. Основната част от селата обаче са с население под 500д. и това се отнася главно за Кърджалийска област. Тези различия се дължат на различните условия за земеделие в планинските и низинни части от региона.

 

В административно отношение селищата в региона са организирани в 29 общини /7 в Кърджалийска и по 11 в Хасковска и Старозагорска области/.

 

Развитието на селищната мрежа в региона се характеризира основно с постоянното намаляване на броя на селищата, поради отпадането от селищната мрежа на множество малки селища от Родопите. Селищната мрежа е изградена от 575 селища, от които 34 града. До 1996г. със самостоятелен статут са 107 махали и колибарски селища, както и 4 промишлени селища /в Смолянска област/. Средната гъстота на селищата е 4,2 селища/100км2, като в Родопите стойността й е 2-3 пъти по-висока. Средната населеност на 1 селище в региона е 2076д. , като стойностите й варират от 624д. в Смолянска до 3370д. в Пловдивска област.

 

Преобладаващата част от градовете в региона са малки /с под 25000ж./. Най-малките градове са Клисура /1783ж./, Брезово /2049ж./, Садово /2555ж./, Доспат /2657ж./ и др.

 

Средни по големина /до 50000ж./ са градовете Смолян /32685ж./, Карлово /26225ж./ и Велинград /25600ж./. Над 50000ж. имат единствено Асеновград /52400ж./, Пазарджик /78231ж./ и Пловдив /342584ж/. В отделни години през последните 10 губят население всички градове в региона, което е показателно за социално-икономическите условия в тях.

 

Поради концентрацията на обслужващи и производствени функции в Пловдив и тесните му връзки с околните селища, около града е формирана агломерация, обхващаща градовете Асеновград, Раковски, Стамболийски и редица други селища.

 

Селата в региона се характеризират с по-голямата си населеност в сравнение с други региони, което е отражение на благоприятните природни и социално-икономически условия. С население над 5000ж. са селата Цалапица и Куклен, а над 4000ж. имат селата Труд, Долни Воден, Брестовица. Средният брой жители в 1 село от Пловдивска област е около 1100д., докато в Смолянска област той е едва около 300д.

 

В административно отношение селищата от региона са организирани в 3 административни области и 37 общини /16 в Пловдивска, 11 в Пазарджишка и 10 в Смолянска области/. Около 46% от населението на региона живее в общините Пловдив, Родопи и Пазарджик. Тази концентрация отразява и концентрацията на производствени и обслужващи дейности в тяхната територия.

Начало Информация Линкове За Контакти

 

© 2008 SOU Dr. Peter Beron made by Ivailo