Стопанство

 

Водещ стопански отрасъл е промишлеността, която дава около 60% от НД, създаван в региона. Земеделието, въпреки благоприятните природни условия за развитието му, произвежда около 15% от НД, а транспортът - около 6-7% от НД в региона. Значителен е делът на туризма, който обаче, през последните няколко години е в значителна криза. Като цяло стопанството на региона е ориентирано към оста Асеновград –Пловдив – Стамболийски – Пазарджик - Белово. Първичният икономически сектор в региона е представен основно от селското стопанство, рудодобив и дърводобив. Това се дължи на благоприятните почвено - климатични условия за земеделие, находищата на руди с цветни метали и значителните горски ресурси.

 

В тази връзка Вторичният сектор е представен основно от цветна металургия, ХВП, дървообработване и машиностроене.

 

Западният Тракийско-Родопски регион разполага със значителен потенциал за развитие на туризма, поради което този отрасъл е сред водещите в Tретичния икономически сектор.

 

1. Промишлеността е водещият стопански отрасъл. Основната част от промишлените мощности в региона са концентрирани в Пловдивска област, където се произвежда около 2/3 от промишлената продукция, с минимални мощности е Смолянска област, където се произвеждат само около 8% от промишлената продукция /основно добивни промишлени отрасли и дейности/.

 

Поради благоприятните природни условия, осигуреността с работна ръка и наличието на пазари, в региона са представени значителен брой промишлени отрасли, като водещи сред тях са ХВП, ХП, машиностроенето и цветната металургия.

 

Енергетиката се развива на базата на значителните хидроресурси в региона и основно в Родопската част. Построени са 15 ВЕЦ, в които са инсталирани около 70% от мощностите на ВЕЦ в България. Същевременно делът на Западния Тракийско-Родопски регион в производството на електроенергия в страната е едва около 3,5%. Водните централи са обединени в 3 каскади: ”Баташки водносилов път”, ”Белмекен-Сестримо”, ”Доспат-Въча”.

 

Цветната металургия е развита в региона на базата на находищата от руди на цветни метали в Родопите и Средна гора. Застъпени са всички технологични етапи в отрасъла - от добива на руда до производството на цветни метали /главно олово и цинк/. Центровете на отрасъла са Мадан, Рудозем и Пловдив. Поради ограничаването на потреблението в страната и на външните пазари, през последните 10 години отрасълът е в застой, но екологичните проблеми пред развитието му си остават.

 

Машиностроенето е представено от разнообразни производства, а териториалната му организация е основно под въздействието на фактора “работна сила”. В региона се произвеждат: трактори и малогабаритна земеделска техника /Карлово/; металообработващи машини /Пазарджик/; дървообработващи машини /Пловдив, Батак и др./; мотокари /Пловдив/; пишещи и копирни машини /Пловдив/; магнитни дискове и акумулатори /Пазарджик/; кабели и проводници /Смолян/; метални изделия /Пловдив/ и др. Като цяло машиностроителната продукция е с голямо разнообразие и отделните производства са твърде самостоятелни. Същевременно в региона са застъпени редица металоемки производства, които при новите пазарни условия намират трудно пазари.

 

Химическата промишленост е представена от производството на: гуми и каучукови транспортни ленти /Пазарджик/; препарати за растителна защита /Пловдив и Пещера/; колофон и терпентин /Велинград/; карбид и пластмасови изделия /Асеновград/; суровини за парфюмерийната промишленост /Карлово, Пловдив и Рудозем/ и др.

 

Промишлеността за строителни материали е представена от производствата на вар /Огняново/; мрамор /Велинград/; тухли, керемиди /Пазарджик и др./; готови строителни конструкции /Пловдив, Пазарджик/; кариерни материали /основно от река Марица/ и др.

 

Дърводобивната и дървообработващата промишленост имат богата суровинна база в Родопите, където е концентрирана и основната част от предприятията. В региона се произвеждат над 25% от дървения материал в България. Основните дърводобивни и обработващи центрове са Велинград, Батак, Пазарджик, Пловдив, Пещера и др. Произвеждат се дъски, дограма, мебели, дървесни плоскости и др.

 

На базата на добиваната иглолистна дървесина в региона е развита и целулозно-хартиената промишленост. Основните центрове са Стамболийски /целулоза и хартия/, Белово /малограмажна хартия/, амбалажна хартия и велпапе /Пловдив и Пазарджик/ и др. Почти 50% от произведената хартия в България се дава от предприятията в региона.

 

Богатата суровинна база е определящ фактор и за развитието на леката промишленост. От нея най-развити са:

1/. Текстилната и трикотажна промишленост. Водещият й подотрасъл е памукотекстилната промишленост. Регионът произвежда над 33% от памучните платове в страната. Основният център на това производство е Пловдив. Силно представена е и копринено-текстилната промишленост. В региона се произвеждат 25% от копринените платове в страната, като основният център е Карлово.

 

В тази част от страната силно е застъпено и производството на хавлиени тъкани, килими и други текстилни изделия, като основният център за тези производства е Панагюрище.

 

2/. Шивашката промишленост е силно развита в региона, поради наличието на женска работна ръка и пазари за продукцията. Основните й центрове са Пловдив, Панагюрище, Батак, Мадан, Калофер и др.

 

3/. Кожаро-кожухарската и обувната промишленост в региона са развити също на базата на богатата суровинна база. По производство на обувки регионът е вече едва на 4-то място (13,4%), след Северния централен, Югозападният и Североизточният приморски региони. Основните центрове на обувното производство са Пещера и Пловдив. Производството на кожени облекла, галантерия и кожуси е съсредоточено в Пловдив.

 

Хранително-вкусовата промишленост в Западния Тракийско-Родопски регион е развита също на базата на богатата селскостопанска суровинна база, наличието на квалифицирана и с производствен опит работна ръка, на значителни потребителски центрове и близостта до столицата. Развити са почти всички нейни подотрасли:

1/. Консервната промишленост е силно развита под въздействието на горепосочените фактори. Регионът произвежда 38% от зеленчуковите и 26% от плодовите консерви в България. В тези производства той се конкурира единствено със Северния централен регион. Основните центрове на консервното производство са Пазарджик, Пловдив, Първомай, Асеновград, Стамболийски и др.

2/. Тютюневата промишленост в региона се развива във връзка с отглеждането на тютюн в Родопите. Тук се произвеждат 27% от тютюневите изделия в страната и регионът е на 2-ро място след Югозападния в това производство. Основните центрове на отрасъла са Пловдив, Асеновград и Смолян.

3/. Месната промишленост в региона произвежда около 14% от месото и месните произведения в страната. По този показател регионът отстъпва на Северния централен и Североизточният приморски региони. Основните мощности са съсредоточени в Пловдив, Асеновград, Първомай и Смолян. През последните години се отбелязва спад в производството, поради намаляването броя на селскостопанските животни.

4/. Винарската и спиртоварната промишленост са традиционни за региона. В този регион се произвеждат 8,1% от гроздовите вина и по този показател той е на 5-то място в страната. Основните центрове са Перущица, Септември, Асеновград, Карлово и др.

5/. Млечната промишленост в региона произвежда около 18% от продукцията на отрасъла в страната. Основните й центрове са Пловдив /сирене/ и Смолян /кашкавал/.

6/. Производството на захар и захарни изделия е концентрирано основно в Пловдив /около 25% от продукцията в страната/, като регионът е водещ в производството на захарни и шоколадови изделия.

7/. Обработката и пакетирането на ориз е уникална за България дейност, която е застъпена в Пазарджишко и Пловдивско.

8/. В региона е застъпено и пивопроизводство /”Каменица”-Пловдив/, производството на безалкохолни напитки /Пловдив, Михалково, Смолян, Пазарджик/, хлебопроизводството /основно е съсредоточено в Пловдив, Пазарджик и Смолян/ и редица други производства на ХВП.

 

Като основни промишлени центрове в региона изпъкват Пловдив и Пазарджик, където се произвеждат над 65% от ОПП. Тази концентрация на производства е нерационална, особено за отраслите, изискващи голям обем суровини.

 

2. Селско стопанство. Развитието на отрасъла в региона се базира на благоприятните почвено-климатични условия, осигуреността с работна ръка, наличието на значителни преработвателни мощности в ХВП и леката промишленост, осигурени вътрешни и външни пазари.

 

Регионът е специализиран в отглеждането и добива на зърнени култури, зеленчуци, грозде, тютюн, картофи и плодове.

 

1/. Зърнените култури заемат около 2/3 от посевните площи в региона и около 7% от площите със зърнени култури в страната. Тук се добиват около 6% от пшеницата и 5,2% от царевицата в България. Над 4/5 от площите с пшеница се намират в Пловдивска област. По поречието на Марица е застъпено и отглеждането на ръж /основно в Пазарджишка област/, както и на ориз /около 96% от добивите в страната/.

2/. Зеленчукопроизводството е специализиращ за региона подотрасъл на растениевъдството. Тук се добиват около 24% от зеленчуците в страната, в това число 27% от доматите. По добив на зеленчуци регионът е водещ в страната, което се дължи на благоприятните почвено-климатични условия, традиционния опит на населението, наличието на пазари, преработвателни мощности и други фактори. Основната част от площите със зеленчуци са в Пловдивско-Пазарджишкото поле, а в Пазарджик са построени най-големите оранжерии на Балканите. Това предопределя и концентрацията на преработващи мощности от ХВП в посочените ареали. Смолянска област е специализирана в отглеждането на картофи, във връзка със специфичните почвено-климатични условия. На нейна територия и в планинската част на Пазарджишка област се добиват около 35% от картофите в България. Регионът е на първо място по производството на зеле, зелен фасул и кромид лук и на второ място по производството на краставици в страната.

3/. Регионът е специализиран в отглеждането на ябълки, като той е най-големият им производител в страната /около 30% от добива им/. Отглеждат се още праскови, сливи, череши /в село Куклен се намира най-обширният масив с череши в страната/ и др. Овощните градини са основно в Пазарджишко-Пловдивското поле, а по общ добив на плодове регионът отстъпва единствено на Югоизточния регион. В Родопската част на региона се отглеждат сини и бели сливи, полудиви ябълки и др.

4/. Лозарството е традиционен отрасъл на растениевъдството в региона. Основните масиви от лозя се намират по северните склонове на Родопите /Перущица, Септември и др./.

5/. Отглеждането на технически култури в региона се благоприятства от почвено-климатичните условия в него, наличието на достатъчно работна ръка и други фактори. Основните технически култури са тютюнът /Родопите/, фъстъците /Пловдивска област дава около 2/3 от фъстъците в страната/, ленът /Пазарджишкото поле/, етерично-маслодайните култури /роза, лавандула, мента/, които се отглеждат в Карловското поле. По добив на тютюн (10,2%) регионът отстъпва значително на Югоизточния, Югозападния и Североизточния придунавски регион, а по производство на слънчоглед (3,4%) той изпреварва единствено Югозападния регион.

Водещ отрасъл на животновъдството в региона е говедовъдството. За неговото развитие и за развитието на животновъдството като цяло допринасят пасищата, фуражната база, построените мощности в ХВП. В Западния Тракийско-Родопски регион се намират около 15% от говедата и 16,6% от кравите в страната (2-ро място след Източния Тракийско-Родопски регион).

 

Наличната фуражна база е водещ фактор и за развитието на свиневъдството в региона. Този подотрасъл е застъпен основно в Пазарджишка област, но в с.Маноле /Пловдивска област/ се намира най-голямата свинеферма в страната до края на 80-те години. По брой на свинете регионът отстъпва значително на останалите региони в България, като една от причините е принадлежността към ислямската конфесия на по-голямата част от населението в Родопите.

 

Овцевъдството разполага също с богата фуражна база за своето развитие, главно в Родопите. По брой на овцете регионът е на предпоследно място пред Източния Тракийско-Родопски регион. В язовирите в Родопите е развито рибовъдството, а повсеместно е застъпено пчеларството. Във връзка със специфичния поминък на населението от Родопската част, в региона се намира основната част от мулетата и катърите в страната (около 27%).

 

3. Транспортната инфраструктура в региона е неравномерно развита под въздействието на различията в природните условия и стопанската усвоеност на отделните части от него. В тази връзка силно развит е автотранспортът. Общата дължина на автомобилните пътища в региона е 4442км /около 12% от страната/, от които 110км са автомагистрали. Над 81% от пътищата са от 3-ти и 4-ти клас или с ниско качество на пътната настилка. Основната част от тези пътища са в Родопската част на региона, където и гъстотата на пътната мрежа е значително по-ниска от средната за региона /327км/1000км2/.

 

Железопътният транспорт е ориентиран основно по долината на Марица и Задбалканските полета. Основните ж.п. центрове в региона са Пловдив, Пазарджик и Септември, откъдето е началото на теснолинейната ж.п. линия за Велинград-Разлог-Банско -Добринище.

 

В региона е развит и въздушният транспорт, като летището в Пловдив е резервно за полетите до София по външните линии.

 

В градовете Пловдив и Пазарджик е развит тролейбусният транспорт като допълващ на автотранспорта при вътрешноградските превози.

 

4. Туризмът е важен стопански отрасъл за региона. Развити са почти всички видове туризъм, включително и т. н. ”селски туризъм”. Основният туристически център в региона е комплексът “Пампорово”, който е специализиран в международен планински туризъм. В региона е силно развито и балнеолечението в Наречен, Девин, Хисаря и др. Центрове на познавателния туризъм са Пловдив, Панагюрище, Батак, Бачковският манастир и редица други исторически и с автентичен архитектурен облик селища в региона..

 

5. Развитието на останалите обслужващи отрасли и дейности в региона е в зависимост до голяма степен от състоянието на добивните и обработващи стопански отрасли, концентрацията на население и развитието на туризма. Най-добре развито е търговското обслужване. По брой на търговските заведения регионът отстъпва единствено на Югозападния регион, а по обем на стокооборота на дребно той отстъпва на Югозападния и Североизточния приморски региони.

 

6. Добре развита е и образователната инфраструктура в региона. На неговата територия функционират 5 ВУЗ с около 3000 преподаватели и 25000 студенти, 6 колежа с над 400 преподаватели и 4000 учащи се и др.

 

7. Материалната база за развитието на духовната култура в региона също е представена от множество институции /8 театъра, 48 кина, 28 музеи, 464 читалища, 934 библиотеки и др./.

 

8. На висота /особено в град Пловдив/ е и здравното обслужване. Мрежата от здравни заведения е нерационално изградена в териториално отношение, като основната част е съсредоточена в централните и северни части в територията на региона.

 

Повечето стопански субекти в региона са ориентирани към основните градски центрове и “Марица-Изток”. В региона са регистрирани около 42000 активни стопански субекта или 9,4% от всички в страната. Основната част от тях са в търговията, транспорта, общественото хранене и другите обслужващи отрасли и дейности.

Първичният икономически сектор в региона е развит на базата на богатите находища на въглища, руди на цветни метали, нерудни полезни изкопаеми и специфичните почвено-климатични условия в отделните части от територията му.

 

Развитието и облика на Вторичния икономически сектор до голяма степен са предопределени от условията за развитие на добивните отрасли.

 

Третичният сектор в сравнение с други региони от страната е по-слабо развит, поради липсата на ресурси за развитие на международен туризъм и културните особености на населението.

 

1. Водещ стопански отрасъл в региона е промишлеността. Промишленото развитие на региона се осъществява с бързи темпове главно през периода от началото на 60-те до края на 80-те години.

А/. Енергетиката в региона се развива на базата на запасите от лигнитни въглища в “Марбас” и “Марица-Изток” и хидроресурсите на реките Арда и Тунджа. В региона се произвеждат около 29% от електроенергията и 85% от въглищата в България. В “Марица-Изток” работят 3 големи кондензационни ТЕЦ с обща мощност 1940мгвт, а в “Марбас” - само 1 значително по-малка ТЕЦ. Топлофикационни ТЕЦ има в Стара Загора и Хасково. В Гълъбово функционира брикетна фабрика с капацитет 1,6млн.т годишно.

 

Б/. На базата на находищата от оловно-цинкови руди в Кърджалийска и Хасковска област, в региона са развити рудодобивът и цветната металургия, които произвеждат около 10,6% от продукцията на отрасъла в страната. Оловно-цинкови руди се добиват доскоро в рудниците край Ардино, Еньовче, Звездел и Маджарово. През последните 2 години много от тях са закрити, а производството е съкратено значително. Обогатяването на рудите и производството на метали днес е концентрирано в КЦМ”Кърджали”, където се произвеждат около 12% от цветните метали в страната. Цветната металургия предопределя до голяма степен развитието на някои отрасли от машиностроенето и електрониката.

В/. Машиностроенето е представено от множество предприятия от различни подотрасли. Номенклатурата на производството до голяма степен е съобразена със специфичните условия в региона и отделните административни области. Този район произвежда около 14,7% от машиностроителната продукция в България, като през последните 5 години делът му нараства с над 2 пункта. Водещите предприятия са “Берое” в Стара Загора /промишлени роботи/, ДЗУ /Стара Загора/, предприятието за радиоизотопна апаратура /Стара Загора/ и други /основно от електрониката и електротехническата промишленост/. В региона се произвеждат и около 2,7% от електродвигателите в страната /Ивайловград/, голяма част от осветителните тела за автомобили /Стара Загора/, нисковолтова апаратура /Харманли/ и др. Силно представено е производството на хидравлична техника в предприятията на Казанлък, Чирпан и Кърджали.

 

В региона се произвеждат разнообразни машини и оборудване за ХВП - Стара Загора /бутилираща техника, помпи, резервни части/, Чирпан /машинни корпуси/, Хасково /месопреработващи и млекопреработващи машини и машини за обработка на тютюн/, Момчилград, Любимец.

 

Развитието на ХП в региона е основният фактор за развитието на производства на машини за отрасъла - Хасково /комплексно оборудване/, Кърджали / инструменти/ и др.

 

Екологичните проблеми в Източния Тракийско-Родопски регион и главно в района на “Марица-Изток” и “Марбас” са факторът за производството на пречиствателна и климатична техника в Димитровград, Симеоновград, Кърджали и Ивайловград.

 

Наред с горепосочените производства, в региона се произвеждат и строителна техника /Хасково/, битова арматура /Свиленград/, части за текстилни машини /Казанлък/, минно оборудване /Кърджали/, металорежещи машини /Любимец/ и др.

 

Към машиностроенето се отнасят и ремонтните предприятия в Раднево, Димитровград и Гълъбово, които обслужват основно въгледобива.

През последните 10 години повечето от предприятията в машиностроенето намаляват неколкократно производството си поради ограниченото търсене на продукцията им.

 

Г/. Химическата промишленост също е силно развита в региона, поради наличието на суровини и потребителско търсене. Регионът произвежда около 6,8% от химическата продукция в България. Представен е от 2 предприятия в Димитровград и Стара Загора, в които се произвеждат азотни и фосфорни торове, азотна и сярна киселина. Тези производства са силно замърсяващи въздуха, водите и почвите в района на Димитровград и Стара Загора.

Д/. Промишлеността за строителни материали разполага с богата суровинна база за своето развитие в региона. В тази връзка тук са застъпени производствата на цимент, азбестово-циментови изделия и негасена вар /Димитровград/, стоманобетонни конструкции /Стара Загора, Кърджали и Димитровград/, кариерни материали /Стара Загора, Любимец, Димитровград и др./, тухли и керемиди /Любимец, с.Чорбаджийско, с.Черна гора/, гипс /Раднево/, трас и перлит /Кърджали/ и др. В региона се произвеждат 11,3% от тухлите в страната, а като цяло делът на продукцията в промишлеността за строителни материали спрямо общата за страната е 12,1%.

Въпреки разнообразното производство на строителни материали, регионът внася вар, тухли, керемиди и други строителни материали главно от Северния централен регион.

Г/. Дърводобивната, дълвообработваща и мебелната промишленост в региона са развити както на базата на местни, така и на вносни суровини. Регионът произвежда 6,7% от облите и цепени дървени материали в страната, поради ограничените му горски ресурси. Дървообработващи предприятия има в Казанлък, с.Г.Сахране, Гурково и Чирпан. В тях се обработва предимно широколистна дървесина. Мебелни предприятия работят в Стара Загора, Хасково, Димитровград и Кърджали.

Д/. Богатата селскостопанска и промишлена суровинна база са предпоставка за развитието на повечето отрасли от леката промишленост /текстилна, трикотажна, шивашка, обувна, кожаро-кожухарска и галантерийна/.

 

Силно развита в региона е текстилната промишленост. В него се произвеждат 17,2% от продукцията на текстилната и трикотажната промишленост в България. Водещ подотрасъл е вълненотекстилната промишленост, като в региона се произвеждат 35,5% от вълнените платове в страната. Основен център на подотрасъла е Казанлък.

 

В региона се произвежда основната част от копринения текстил в България /около 46% от копринените платове/. Центрове на този подотрасъл са Хасково, Свиленград, Харманли и Димитровград /полиестерна коприна/. Полиамидна коприна се преработва и в Казанлък, а преработката на естествената суровина се извършва и в Ивайловград.

 

Значително по-слабо развита е памукотекстилната промишленост, тъй като в региона се произвеждат едва около 2,6% от памучните платове в страната. Същевременно тук се добива основната част от памука, който се обработва в Чирпан и Димитровград. Основното предприятие от подотрасъла обаче е в Хасково. В Казанлък /фирма “България”/ се намира единственото предприятие в страната за производство на конци.

Развитието на текстилната промишленост в региона, наличието на работна ръка и потребление са основните фактори за развитието на шивашката промишленост. Тя дава около 8% от продукцията на отрасъла в страната, като основни нейни центрове изпъкват Стара Загора, Хасково, Димитровград, Чирпан, Свиленград, Кърджали и др.

Е/. Хранително-вкусовата промишленост в региона произвежда около 12% от продукцията на отрасъла в страната, като този дял се запазва през последните 10 години постоянен. С най-голям дял в продукцията на отрасъла са консервната, тютюневата, производството на бира и безалкохолни напитки, винарската и спиртоварната промишленост.

Производството на цигари е концентрирано в Хасково и Стара Загора /”Слънце”/. В региона се произвеждат около 19% от тютюневите изделия в България и около 37% от манипулирания тютюн.

Развитието на млекопреработвателната промишленост в Източния Тракийско-Родопски регион се базира на богатата суровинна база. Основните мощности са концентрирани в Стара Загора, Казанлък, Раднево, Чирпан, Хасково, Димитровград, Кърджали и други по-големи консумативни центрове в региона. Обемът на производството на сирене и кашкавал обаче е едва 3,5% от този в страната.

Консервната промишленост разполага също със значителни ресурси за развитието си /суровини, работна ръка, наличието на традиционни пазари и др./. Основните производствени мощности функционират в Стара Загора, Казанлък, Димитровград, Чирпан. В предприятията на последните 2 града се произвежда млян червен пипер.

Винарската и спиртоварната промишленост в региона също разполагат с богата суровинна база за развитието си. Тук се произвеждат около 12% от гроздовите вина в страната и почти толкова от ракиите. Основните центрове на тези производства са Чирпан, Стара Загора, Казанлък, Хасково и Любимец.

Мелничарската, спиртоварната и масленодобивната промишленост също разполагат с богата суровинна база за развитието си. Големи мелнични комбинати работят в Стара Загора, Хасково, Харманли, Любимец и др. В Стара Загора се произвеждат още концентрирани фуражи, олио, макаронени изделия и редица други продукти. Маслодобивно предприятие функционира и в Харманли. В региона се произвеждат 16,4% от растителните масла в страната, като основният център на това производство е Стара Загора.

Пивоварната промишленост е традиционен отрасъл на ХВП в региона. Тя е застъпена в Стара Загора /”Загорка”/ и Хасково /”Астика”/, като тези предприятия имат цехове за бутилиране и в Кърджали и други селища от региона.

Производството на безалкохолни напитки е застъпено основно в Стара Загора /първото предприятие на “Пепси кола” в България/, Кърджали и Хасково.

2. Селско стопанство. Водещ отрасъл е растениевъдството, поради благоприятните почвено-климатични условия и възможностите за механизирана обработка на земята. На територията на региона се намират 10,5% от обработваемите земи в България и 10,3% от посевните площи. Около 92% от обработваемите площи са заети с ниви (89,5% за страната), а естествените ливади заемат едва 3,5% от обработваемата земя (5,9% за страната). Средно на 1 жител от региона се падат 5,5дка обработваема земя, при 5,7дка/1жител за страната. .

Основната част от посевните площи (около 64%) са заети със зърнени култури, които дават около 25% от селскостопанската продукция в региона. Основната зърнена култура в региона е пшеницата, която се отглежда в Хасковско и Старозагорско. Отглежда се пшеница от сортовете “Тракия”, ”Янтар”, ”Преспа” и др. Добивът на пшеница обаче е едва 9,9% от общия за страната, а добивът на ръж е само 13,6% от този за страната. В региона се отглеждат върху ограничени площи царевица /4,5% от добива в страната/, ечемик /18,4% от добивите в страната/, овес /6,7%/, соя, грах и други зърнени култури.

Водещо място в структурата на растениевъдството заемат техническите култури /25,5% от посевните площи в региона/, като най-важната от тях е тютюнът /15,3% от посевните площи с технически култури в региона/. Отглежда се основно ориенталски тютюн и то в Източни Родопи. Регионът произвежда около 43% от ориенталския тютюн в страната /1-во място сред останалите региони/.

Втора по значение за региона техническа култура е слънчогледът. Той заема 66% от площите с технически култури, а добивът му представлява около 7% от добивите в страната.

Важна техническа култура за региона и страната е памукът. Площите му представляват над 89% от площите с памук в страната и над 15% от площите с технически култури в региона. Годишно се добиват над 10000т неомаганен памук или 91% от памука в България. Тази култура е застъпена основно в Старозагорско и Димитровградско, като основните сортове са “Гарант”, ”Балкан” и “Огоста”.

Природните условия в региона са благоприятни и за отглеждането на фъстъци, чиито площи са около 4% от площите им в страната. Площи със захарно цвекло са ограничени /около 3,5% от добивите в страната/.

Почвено-климатичните условия са благоприятни за отглеждането на етерично-маслени култури /маслодайна роза, лавандула, анасон, мента и др./. Основната част от площите с тези култури са в Казанлъшкото поле, като през последните 10 години те са силно ограничени, а добивите намалени неколкократно, което води и до спадане на производството на предприятието “Българска роза” в Казанлък.

Регионът е изявен производител на зеленчуци, картофи, дини и пъпеши /около 4,5% от посевните му площи и около 9% от площите на тези култури в страната/. Най-силно застъпени от тях са зеленчуците. Отглеждат се основно домати, червен пипер, зелен пипер, кромид лук, краставици, зеле, зелен фасул. Добивите на зеленчуци в региона представляват около 7% от тези в страната /9,5% от доматите, 13% от зеления пипер, 12% от червения пипер и т.н./.

Основният район за отглеждането на дини и пъпеши е поречието на Марица в Хасковска област. В региона се добиват над 15% от дините и пъпешите в страната, той е сред основните доставчици за столицата.

Почвено-климатичните условия в региона са благоприятни и за отглеждането на разнообразни плодове /ябълки, сливи, грозде, ягоди, круши, праскови, череши, кайсии, зарзали и др./. Общата площ с тези насаждения е около 9% от площите им в страната, а добивите са 9,1% от добивите в България.

С максимални площи и добиви са лозята /78% от производството на плодове в региона и 12% от добитото грозде в страната/. Основните масиви с лозя са в Старозагорско, Чирпанско и с.Узунджово /Хасковско/. В низинните части от региона се намират масивите с ябълки /около 4,5% от добивите в страната/.

В региона се отглеждат още орехи /Старозагорско/, лешници /Ивайловградско/, бадеми /Тополовградско/ и др. Във връзка с развитието на животновъдството в региона са застъпени и разнообразни фуражни култури. Тук се добиват над 7% от силажната царевица, зеления силаж, люцерната и над 8% от сеното в страната.

Животновъдството в Източния Тракийско-Родопски регион се развива под въздействието на богатата суровинна база, наличието на работна ръка и потреблението на животновъдната продукция. Водещ подотрасъл е говедовъдството - 17,5% от говедата в страната /включително 17,4% от кравите/ и около 21% от биволите. Основната част от говедата се отглеждат в Старозагорско и Хасковско, а биволите - главно около Харманли по поречието на Марица.

В Източни Родопи има благоприятни условия за отглеждането на овце – там са около 9% от овцете в България. В региона се намират и около 8% от свинете, отглеждани основно в частни стопанства. В него съществуват благоприятни условия за развитието на бубарството, главно в района на Свиленград, Харманли и Ивайловград.

За нуждите на частните стопанства през последните години нараства броят на козите (11% от страната), конете (около 7%), магаретата (15%), мулетата и катърите (над 15%), зайците (около 8%), пчелните семейства (около 9%) и птиците (11,7% от страната).

В региона се добиват около 15% от млякото в страната, около 9% от яйцата, 10% от вълната и значителна част от останалите животновъдни продукти.

3. Транспорт. Този стопански отрасъл е от особена важност за цялостното развитие на региона. Водещ е ж.п. транспортът. През територията на региона преминават важни за България ж.п. линии като: Русе-Стара Загора-Димитровград-Кърджали-Подкова; София-Пловдив-Стара Загора-Бургас; София-Пловдив-Свиленград и др. По тях се превозва основната част от стоките и пътниците в региона, тъй като този вид транспорт е значително по-евтин в сравнение с останалите. Основните ж.п. възли в региона са Стара Загора и Димитровград.

Автотранспортът има водещо значение основно за Източни Родопи. На територията на региона се намират около 13% от общата дължина на автомобилните пътища в страната, като средната им гъстота е 334км/1000км2. По-голяма е гъстотата в северните части на региона, във връзка с особеностите на релефа. През региона преминават трасетата на автомагистралите “Хемус” и “Марица”.

4. Добре развита в Източния Тракийско-Родопски регион е и съобщителната мрежа. На територията му се намират около 12% от ПТСС в България, около 9% от всички телефонни постове, над 10% от регистрираните телевизори и радиоапарати, което е доказателство за относително висок жизнен стандарт на населението му и добре изградена комуникационна система.

5. Антропогенните и природни туристически ресурси са предпоставка за развитието главно на познавателен вътрешен туризъм и кратковременна рекреация в грайградските зони и паркове на Стара Загора, Казанлък, Хасково.

6. Основната част от здравната и образователната инфраструктура е концентрирана в най-големите селища, което затруднява обслужването на населението.

7. Инфраструктурата на културата е представена от 8 театъра, 12 кина, 22 музеи, 622 читалища и 1068 библиотеки /13,5% от страната/. По-голямата част от тези институции обаче през последните няколко години отчитат значително намаляване на посещенията, което се дължи на стопанската криза.

Начало Информация Линкове За Контакти