V.Стопанство.

      Стопанският облик на Североизточния придунавски регион се променя значително през последните 50 години, когато са построени огромната част от промишлените предприятия на територията му. Днес в него са регистрирани 34395 активни стопански субекта или 7,7% от всички в България. Около 50% от тях са в сферата на търговията и общественото хранене. Значителен е броят им и в транспорта, образованието и другите обслужващи отрасли и дейности.

      Развитието на Първичния икономически сектор в региона е благоприятствано от наличие на нерудни полезни изкопаеми /каолин, кварцов пясък, облицовъчен варовик, глина, инертни материали/ и благоприятните почвено-климатични условия. В тази връзка селското стопанство е водещ отрасъл на Първичния /добивен/ сектор.

      Добивът на нерудни полезни изкопаеми и специализацията в селското стопанство определят и развитието на съответни преработващи отрасли и дейности от Вторичния икономически сектор - ХВП, стъкларска, порцеланово-фаянсова промишленост, строителство и др.

      От Третичния сектор водещ е транспортът и предимно автотранспортът. Регионът не разполага със значителни природни и антропогенни ресурси за развитието на туризъм.

           1.Водещ стопански отрасъл е промишлеността /добивна и обработваща/. Тя дава 6,4% от промишлената продукция в страната или над 3 пъти по-малко в сравнение с Югоизточния регион. Частният сектор произвежда около 25% от ОПП в региона.

      Водещи промишлени отрасли са ХВП, ХП, машиностроене, стъкларска и електротехническа и електронна. Както и в останалите региони от страната, териториалната организация на промишлеността е нерационална, тъй като основната част от предприятията са концентрирани в Русе и останалите областни центрове.

                А/.Водещ промишлен отрасъл е хранително-вкусовата промишленост, която дава над 21% от ОПП в региона и около 9,5% от продукцията на отрасъла в България. Развитието й се дължи основно на богатата селскостопанска суровинна база. Това определя незначителния спад на дела й през последните 10 години, въпреки значителния спад на селскостопанското производство. Регионът е водещ в производството на млечни продукти и е сред водещите в производството на месо и месни произведения. В него се произвеждат 11,5% от месото, 24,2% от сиренето и кашкавала, 11,2% от растителните хранителни масла, 10,7% от гроздовите вина, 3,2% от зеленчуковите и 4,5% от плодовите консерви, 10,5% от млечните масла в страната и 7,6% от брашното.

      Водещ подотрасъл е месната промишленост, чието развитие се дължи на развитото животновъдство в Североизточния придунавски регион доскоро. Най-големите предприятия за месо и месни продукти се намират в потребителските центрове - Русе, Търговище, Силистра /”Меком”/, Разград. В Разград и с.Червена вода в близкото минало са построени значителни по мощност птицекомбинати, които днес функционират с незначителна част от капацитета си.

      През последните 10 години намалява производството на консерви в региона, поради спада в селското стопанство. Делът на региона в производството на плодови консерви спада 2 пъти, а в производството на зеленчукови консерви - около 4 пъти. Значителен спад бележи и производството на гъбени консерви в с.Красен. Основните консервни предприятия /Русе, Търговище, Силистра, Разград, Бяла, Исперих, Кубрат и др./ работят с незначителна част от мощностите си. Нарастване на продукцията бележи само предприятието за плодов сок в с.Сливо поле. През последните 4-5 години в региона се появяват и много частни консервни предприятия, също разчитащи на богатата суровинна база.

      В Североизточния придунавски регион се намира едно от най-старите предприятия за захар в България - Русе. В него се произвеждат около 10% от захарта в страната и 100% от лимонената киселина. Доскоро това предприятие е и единственият производител на хлебна мая България. То е построено под въздействието на благоприятното географско положение на Русе и възможностите за отглеждане на захарно цвекло в региона. В него обаче не се произвеждат захарни изделия.

      Регионът е на 1-во място в страната по производство на млечни продукти /сирене, кашкавал, масла/. През последните няколко години се отбелязва тенденция към нарастване на относителния му дял в тези производства. През 70-те години са построени значителни мощности в Русе, Търговище, Силистра, Разград, Кубрат, Попово, Бяла и други по-големи селища.

      Богатата суровинна база в региона определя развитието и на мелничарската промишленост. Предприятия има в Русе, Силистра и редица други селища от региона. В Разград се произвежда царевично масло, нишесте, брашно и фуражи. Предприятието е едно от първите приватизирани предприятия в страната. То е купено от белгийска фирма.

      В град Исперих се произвежда калибрирана царевица.
Регионът е на 4-то място в България по производство на гроздови вина. Основните винарски и спиртоварни центрове са Търговище, Русе, Кубрат, Силистра, Бяла. Най-известни в чужбина са марките вина на винзавода в Търговище. Същото предприятие предлага на пазара и водка. В Силистра се произвежда кайсиева ракия по оригинална технология, а в Русе - бисерна ракия, както и винен оцет.

      Тютюневата промишленост в Североизточния придунавски регион е представена само от цехове в Дулово и Исперих за първична обработка на тютюн. Тютюневи изделия не се произвеждат.

      Хранителни растителни масла се произвеждат в Русе, Попово и Силистра. Регионът е на 5-то място в страната по производството на олио.
Производството на хляб и закуски е застъпено основно в най-големите градове от региона - Русе, Силистра, Търговище и Разград. В тях сега функционират множество частни фурни.

      В Русе и Търговище се намират едни от най-големите предприятия в България за производство на безалкохолни напитки /основно от марката “Кока Кола”/.

                Б/.Химическата промишленост произвежда 17,4% от ОПП в региона и 3,8% от продукцията на отрасъла в страната. Основен център на отрасъла е град Русе – в него има предприятия за бои, лакове, изкуствени кожи, пластмаси, битум, моторни масла. Там се намира и най-старото химическо предприятие в България - ”Приста”, произвеждащо бензин и масла още преди Втората световна война. Водещо химическо предприятие за региона днес е “Антибиотик” /Разград/ - продуктовата му листа включва пеницилин, биомицин, стрептомицин и редица други лекарства. Значителен дял от продукцията в отрасъла дава “Латекс” /град Бяла/ - латекс, каучукови изделия и др. В Силистра се произвеждат технически каучукови изделия.

                В/.Машиностроенето и металообработването произвеждат 10,8% от ОПП в региона и 7,9% от продукцията на отрасъла в страната. През последните 10 години делът на отрасъла в ОПП спада 2 пъти, което се дължи на ограниченото търсене на продукцията му. До края на 80-те години в региона са построени множество предприятия, произвеждащи разнообразна продукция, предназначена основно за пазарите на СИВ. Днес тези предприятия са в тежко финансово състояние, поради липсата на пазари за продукцията им и високата себестойност на последната.

      Основното предприятие от отрасъла е ЗТМ край Русе, произвеждащо оборудване и машини за металургията, рудодобива, металообработването и машиностроенето.

      Североизточният придунавски регион е специализиран в производството на селскостопански машини във връзка с благоприятните условия за развитието на селското стопанство. Такива машини се произвеждат основно в Русе, но предприятия от подотрасъла има и в Дулово, Кубрат, Завет, Тутракан, Две могили, Старо село. В Търговище се намира ремонтно предприятие за селскостопански машини. В региона се произвеждат над 13% от тракторите в България и значителна част от прикачната земеделска техника.

      Транспортното машиностроене е представено от предприятията в Русе и Тутракан, произвеждащи речни кораби, лодки и яхти. В Търговище и Попово се произвеждат елементи от оборудването на морски кораби. През последните 10 години тези производства са ограничени до минимум. Към подотрасъла се отнасят и ремонтните ж.п. предприятия в Русе и Самуил, както и ремонтното предприятие за камиони и автобуси в Омуртаг.

      В Североизточния придунавски регион е застъпено и производството на металорежещи машини /Русе, Разград, Силистра, Попово/, мелничарски машини /Борово/, нестандартно оборудване /Разград/, инструменти /Дянково/, строителна техника /Главиница, Исперих/, машини за ХВП /Търговище/ и др.

      Повечето от посочените производства са силно ограничени през последните 10 години, поради ограничените пазари за продукцията им.

      Металообработването е представено от производствата на чугунени отливки /Разград/ и на алуминиеви отливки /Силистра/, болтове и гайки /”Юпер”, Русе/, стоманена арматура /Лозница/, печки и газови уредби /Тутракан/, детски колички /Русе/. Металообработващите предприятия в Разград и Силистра дават над 3% от ОПП в региона и около 1,5% от продукцията на черната и цветна металургия в страната.

                Г/.Електротехническата и електронна промишленост произвеждат 5,8% от ОПП в Североизточния придунавски регион и около 10% от продукцията на отрасъла в България. През последните 10 години делът им в ОПП спада около 3 пъти, докато този в продукцията на отрасъла в страната се запазва на същото равнище. Това е доказателство за структурни промени в промишлеността на региона, извършващи се при нови икономически условия.

      Застъпени са производствата на: измервателни уреди /Русе/, електроинсталации /Русе и Кубрат/, акумулатори и хладилни инсталации /Търговище/, печатни платки /Русе и Бяла/, калкулатори и касови апарати /Силистра/, електронни и механизирани детски играчки /Силистра и Разград/, редуктори /Бяла/.

                Д/.Стъкларската и порцеланово-фаянсова промишленост произвежда 5,5% от ОПП в региона и над 22% от продукцията на отрасъла в страната. През последните 10 години делът на отрасъла в ОПП на региона нараства над 2 пъти, което се дължи на осигурената суровинна база и потреблението на продукцията. Отрасълът е представен от 2 основни предприятия: Разград /стъкло и порцелан/ и Исперих /фаянс и керамични плочи/.

                Е/.Текстилната и трикотажна промишленост произвеждат около 4,5% от ОПП в региона и 8% от продукцията на отрасъла в България. В Североизточния придунавски регион се произвеждат около 13% от копринените, 3,5% от памучните и едва 0,01% от вълнените платове в страната. Основен център на текстилната и трикотажна промишленост е град Русе, където има предприятия за копринени платове /”Дунавска коприна”/, чорапи и чорапогащи /”Фазан”/, памучни платове и нетъкан текстил /жакард/. В Тутракан се произвеждат доскоро конопени тъкани, но липсата на суровина и потребление определят ликвидацията на това производство.

      Памучен текстил и трикотаж се произвежда и в Разград, Търговище, Антоново, Омуртаг и Силистра. В град Дулово се тъкат килими /основно персийски тип/.

                Ж/.Дърводобивната и дървообработваща промишленост произвеждат 4,5% от ОПП в региона и над 12% от продукцията на отрасъла в страната. Североизточният придунавски регион произвежда 11,9% от облия и цепен дървен материал в България и под 1% от дъските.
През последните 10 години относителният дял на отрасъла в ОПП нараства, въпреки че се работи основно с вносни суровини. Най-големите предприятия са в Силистра /“Леспром”/, в Русе /дограма, мебели/, Кубрат, Търговище и Исперих.

                З/.Промишлеността за строителни материали произвежда над 4% от ОПП в региона и около 10% от продукцията на отрасъла в България. Тя е представена от добив на инертни материали /основно от река Дунав/, производството на облицовъчни строителни материали /Русе/, бетонни тръби /Русе/, строителни конструкции /Силистра, Търговище, Русе, Разград/, тухли и цигли /Русе, Бяла, Разград, Търговище, Кубрат/, огнеупорна керамика /Русе/ и др. Регионът произвежда 4,7% от тухлите в страната /последно място/.

                И/.Кожарската, кожухарска и обувна промишленост произвеждат около 1,5% от ОПП в региона и над 8% от продукцията им в България. В Североизточния придунавски регион се произвеждат едва 1,9% от обувките в страната /предпоследно място/. Основните центрове са Русе /обувки и лицеви кожи/ и Търговище /груби кожи/.

                Й/.Шивашката промишленост произвежда около 1,5% от ОПП в региона и около 13% от продукцията на отрасъла в страната. По-големите шивашки предприятия се намират в Русе /основно дамска конфекция/, Бяла /костюми от полиестерна коприна/, Силистра, Попово, Търговище и Разград. Основната част от тези предприятия са приватизирани.

                К/.В региона е застъпена и полиграфическата промишленост /в областните центрове/, но делът й в ОПП е незначителен - едва 0,1%.

                Л/.Енергетиката е слабо представена в региона, тъй като липсват местни енергийни ресурси. По производство на електроенергия Североизточният придунавски регион е на последно място в България. В него се произвеждат едва 0,8% от електроенергията в страната и се налага внос от Източния Тракийско-Родопски. Енергетиката е представена от 2 ТЕЦ в Русе и ДЕЦ в Силистра и Разград.

           2.Селско стопанство.

      Отрасълът е водещ в Първичния икономически сектор на региона. Неговото развитие е благоприятствано от почвено-климатичните, стопански и демографски условия и ресурси.

      Североизточният придунавски регион разполага с около 6,3млн.дка обработваема земя (95% са ниви) или 13,5% от обработваемата земя в България. Обработваемите площи са около 59% от територията му, т.е. делът им е значително над средния за страната. Равнинно-хълмистият релеф на територията му позволява широкото използване на селскостопанска техника, поради което в него се намират около `14% от тракторите и над 14% от комбайните в страната. Същевременно около 80% от обработваемата земя в региона са посевни площи. Всичко това определя и водещото място на растениевъдството.

      Водещ подотрасъл на растениевъдството е отглеждането на зърнени култури. Те заемат над 62% от посевните площи в региона. Сред тях водещи са пшеницата и царевицата. В Североизточния придунавски регион се добива 16,6% от пшеницата /2-ро място в страната/ и 24% от царевичното зърно /2-ро място след Североизточния приморски регион/. Наред с тези култури се отглеждат още ръж, ечемик, фасул, овес, фуражен грах, соя. Съществува изразена специализация на отделните области в отглеждането на отделни зърнени култури. Основната част от пшеницата и царевицата се добиват в Силистренска и Търговишка област. Отглеждането на соя и ечемик е застъпено в Русенска област, а на фасул и фуражен грах - главно в Разградска област.

      Техническите култури заемат 18% от посевните площи в региона. Отглеждат се основно слънчоглед, тютюн и захарно цвекло. Регионът дава около 19% от слънчогледа /2-ро място в страната/, над 14% от ориенталския тютюн /3-то място/ и над 17% от захарното цвекло в България /3-то място в страната/. Основната част от добивите на слънчоглед са в Разградска и Търговишка област, а на захарно цвекло - в Русенска област. Тютюн се отглежда основно в Търговишко и Разградско, а коноп - в района на Тутракан върху ограничени площи.

      Зеленчуковите култури, картофите, дините и пъпешите заемат около 4,5% от посевните площи в региона.От зеленчуковите култури се отглеждат: домати, краставици, зелен и червен пипер, зрял кромид лук, зеле, зелен фасул и др. В Североизточния придунавски регион се добиват около 12% от зеленчуците в страната /над 9% от доматите, около 17% от краставиците, 10% от зеления пипер, около 25% от червения пипер, 17% от зелето и 12% от зеления фасул/. По производството на зеленчуци обаче той отстъпва на Западния Тракийско-Родопски регион и на регионите, граничещи с Черно море.

      Регионът е и сред основните производители на дини и пъпеши в България. В него се добиват над 15% от тези култури /4-то място в страната/. Отглеждането на картофи е застъпено основно в Търговишка област, като се добиват едва 3% от картофите в страната.

      Многогодишните плодови и ягодови насаждения заемат 4,5% от обработваемите земи в Североизточния придунавски регион. По производството на плодове /около 10% от добитите в страната/ регионът е на 5-то място в България. В него се добиват 4,6% от ябълките, над 10% от гроздето, 10% от сливите, почти 30% от ягодите в страната. Той е основен производител на кайсии в страната /основно Силистренско/ и на орехи /повсеместно/. Съществува изразена специализация на отделните области в отглеждането на плодове. Основни лозарски райони са Русенско и Търговишко, докато като овощарски райони изпъкват Силистренско и Разградско. Отглеждането на ягоди е застъпено в Търговишко, Разградско и Силистренско.

      Фуражните култури заемат над 14% от посевните площи в региона. Отглеждат се основно силажна царевица и люцерна.По производство на силажна царевица Североизточният придунавски регион е 1-ви в страната (около 25% от общия добив), а по производство на люцерна (над 18%) той е 2-ри сред Северния централен регион. Наред с тези култури се отглеждат още репко и кръмно цвекло. Основни производители на фуражи са Русенска и Разградска област.

      Животновъдството в региона осигурява населението и обработващите промишлени отрасли с ценни храни и суровини. Неговото развитие се основава на богатата фуражна база.

      Водещ подотрасъл е говедовъдството. В региона се намират над 13% от говедата в страната /4-то място/ и само 4% от биволите. Основната част от едрия добитък се отглежда в Търговишко и Силистренско. Подотрасълът осигурява около 86% от млякото и около 20% от месото в региона.
Овцевъдството също е добре застъпено, въпреки че липсват планински пасища. Тук се намират над 13% от овцете в страната /4-то място/. По-голямата част от тях се отглеждат пасищно в Търговишка област. Подотрасълът осигурява 10% от овчето мляко и над 14% от вълната в България.
Въпреки конфесионалните особености на населението в Североизточния придунавски регион, сравнително добре развито е и свиневъдството. Тук се намират над 10% от свинете в страната /основно в Русенска област/.
В региона се намират и значителна част от птиците в страната (около 14%). Развитието на подотрасъла е благоприятствано от богатата фуражна база.
В Североизточния придунавски регион се отглеждат още кози (11% от страната), коне (над 17% от страната), магарета (над 13%), мулета и катъри (10%), зайци (над 13%) и пчели (около 17% от пчелните семейства в страната).
В региона има благоприятни условия и за развитието на риболова (основно по река Дунав).

           3.Транспорт.

      Този отрасъл е водещ сред отраслите от Третичния икономически сектор, поради географското положение на региона и благоприятните условия за строителство на транспортната му инфраструктура. Развити са почти всички видове транспорт, характерни за България.

      Водещ транспортен отрасъл е железопътният транспорт. Дължината на ж.п. мрежата в региона е около 350км. Линията Горна Оряховица-Русе е с национално значение, тъй като чрез нея България се свързва с Румъния, Украйна, Русия и Молдова. С национално значение са и линиите Попово-Търговище /отсечка от линията София - Горна Оряховица - Варна/ и Русе-Каспичан. С регионално значение е отсечката Самуил-Силистра.
Автомобилният транспорт е с нарастващо значение за Североизточния придунавски регион, тъй като той е значително по-бърз и удобен в сравнение с ж.п. транспорта. Дължината на шосейната мрежа в региона е 3960км, или 10,6% от пътната мрежа в България. Нейната гъстота е 366км/1000км2, при 336км/км2 за страната. Над 94% от пътищата са с твърда настилка, но все още първокласните пътища имат по-нисък дял от средния за страната - само 7,6% от пътищата в региона. С най-голямо значение за региона са пътищата Русе - В.Търново, Русе - Плевен, Русе – Кубрат - Силистра, Русе – Разград - Шумен, Антоново - Омуртаг - Търговище - Шумен.

      В Североизточния придунавски регион е развит и речният воден транспорт. В град Русе се намира управлението на българския речен флот. С най-голямо значение са пристанищата в Русе, Силистра и Тутракан.

      До края на 80-те години регионът се отличава и с развит въздушен транспорт. През този период се поддържат редовни въздушни линии от София до Русе, Силистра и Търговище. Днес тези летища се използват епизодично.

      През територията на региона преминава трасето на газопроводния пръстен на страната. Градският транспорт е представен от автобусни и тролейбусни /Русе/ превози в по-големите селища.

           4.Съобщения. Съобщителните връзки в Североизточния придунавски регион са сравнително добре изградени. На територията му функционират 344 ПТТС и 107 агентства, които обслужват всичките селища. В него са регистрирани 8,5% от телефонните постове в България. Основен комуникационен център е град Русе. В него функционира и регионално студио на НТ.

           5.Туризъм. В региона е развит основно познавателния туризъм, както и т.н. ”транзитен” туризъм. Природните ресурси за развитието на туризма са значителни, но не се използват пълноценно. В територията на региона има 3 резервата, 158 природни забележителности, 4 защитени местности. С най-голяма атрактивност се отличават резервата “Сребърна” и каньоновидната долина на река Русенски Лом.

      Североизточният придунавски регион разполага и със значителни антропогенни туристически ресурси, сред които изпъкват Червенската крепост, мостът на река Янтра при Бяла, скалните манастири край Иваново и редица други обекти. На територията му се намират 76 исторически обекта или около 8% от всички в България.

      Краткотрайният отдих на населението от региона е ориентиран основно към Дунавското крайбрежие. Като цяло обаче МТБ на туризма в региона е твърде ограничена. На територията му няма почивни домове, а средствата за подслон са едва 32 или само 4% от всичките в страната.

           6. Материалната база на здравеопазването е представена от 19 болнични заведения /5 са диспансери/, 60 детски ясли, 98 аптеки. Задоволеността на населението от Североизточния придунавски регион с лекари и зъболекари е значително под средните показатели за страната. Това влияе силно върху нивото на смъртността /обща и детска/ в региона.

           7. Инфраструктурата на образованието е представена от 456 учебни заведения, от които 4 са колежи и 1 ВУЗ /Технически университет в Русе с филиал в Силистра/. В Търговище има филиал на Югозападния университет /Благоевград/. Броят на учащите се бързо намалява през последните 10 години, като днес той е около 100000д., от които 8000 са студенти.

           8. Североизточният придунавски регион има сравнително недобре развита търговска мрежа, което се дължи до голяма степен на слабото развитие на туризма. По брой на търговските обекти и по обем на продажбите в тях регионът е на предпоследно място в България /пред Северозападния регион/.

           9. Културната инфраструктура е представена от 8 театъра, 12 кина, 14 музеи, 489 читалища и 895 библиотеки. По тези показатели регионът е сред първите в страната, което е доказателство за наличието на традиции. Като културен център изпъква град Русе, който има вековни традиции в тази област.

Начало Информация Линкове За Контакти

© 2008 SOU Dr. Peter Beron made by Ivailo