Стопанство

 

През последните 100 години стопанското развитие на Северозападния регион претърпява значителни промени. До края на 50-те години се развиват главно отрасли и дейности от Първичния стопански сектор - селско стопанство, рудодобив, добив на инертни материали и др. В преработващите промишлени отрасли, строителството и обслужващите отрасли са заети едва около 3% от икономически активното население в региона. След Втората световна война започва развитието на обработващата промишленост, но въпреки това в края на 50-те години нейните подотрасли дават под 20% от общата продукция в територията му.

 

От началото на 60-те години с предимство се развиват отраслите от Вторичния стопански сектор, като успоредно с тях се развиват и отраслите от обслужващия сектор. През този период са построени редица индустриални мощности от ХП, енергетиката, промишлеността за строителни материали, ХВП, машиностроенето и други обработващи отрасли, което определя и индустриалния облик на стопанството в региона. Основната част от новопостроените мощности се намира в градските центрове, което води до по-бързото обезлюдяване на селските територии. В общи линии през този период се развиват с предимство енергоемки и трудоемки производства, което е свързано с редица екологични и социални проблеми в индустриалните центрове на региона. Това влияе неблагоприятно и върху стопанското му развитие през преходния период след 1989г.

 

През последния период бързо се развива и транспортът във връзка с пускането в експлоатация на ферибота “Видин - Калафат”. Развиват се и други обслужващи отрасли като здравеопазването, образованието, туризмът /основно вътрешен/ и др.

 

От началото на 60-те години, във връзка с необходимостта от суровини за обработващия сектор, в региона се развиват и добивните отрасли, които обаче имат подчинено място в стопанския комплекс.

 

След 1989г. се отбелязва значителен спад в продукцията на отраслите от 3-те стопански сектора. Това се дължи на връщането на земеделските земи на собствениците им, на забавената приватизация на промишлените предприятия, на неблагоприятната конюктура на международния пазар за някои производства във връзка с войните в бивша Югославия, на загубата на обширните пазари в СИВ и преориентирането на външната търговия към Централна и Западна Европа и на редица други фактори. Въпреки този спад, водещи стопански отрасли и днес са промишлеността /добивна и обработваща/, селското стопанство и транспортът.

 

В региона са регистрирани 23972 активни стопански субекта, или 5,4% от всичките в страната /минимален дял в сравнение с другите региони/. Това е показателно за относителното му изоставане в стопанско отношение в сравнение с останалите региони в България. Основната част от тези субекти (над 50%) се занимават с търговия, обществено хранене и транспорт. Повечето от тях са регистрирани в градовете Враца, Видин и Монтана.

 

1. Промишленост.

 

Отрасълът произвежда 5,1% от ОПП в страната, като делът му постоянно намалява. През последните 15 години отрасловата структура на промишлеността е значително изменена под въздействието на различни фактори /стопански, политически, демографски и др./. Тези промени са насочени основно към нарастването на относителния дял на енергетиката и ХП, за сметка на ХВП, машиностроенето и други промишлени отрасли.

 

Днес водещи промишлени отрасли са енергетиката и ХП, като ХВП има около 4,5 пъти по-малък дял в ОПП на Северозападния регион, отколкото ХП. Това е доказателство за известна едностранчивост в стопанската специализация на Северозападна България, което е неблагоприятен фактор за развитието на региона при новите социално-икономически и политически условия в страната и на Балканите. Важна особеност на промишлеността е максималният дял на обществения сектор в ОПП (90,1%), в сравнение с другите региони от България. Това се дължи на развитието на енергетиката и ХП, които са с национално значение.

 

а /. Енергетиката заема водещо място в стопанството на Северозападния регион след пускането в експлоатация на АЕЦ”Козлодуй” през 1974г. През последните 10 години делът на Северозападна България в производството на електроенергия постоянно нараства и днес е 43,1%. По този показател регионът изпреварва значително останалите региони и се е превърнал в енергиен център на страната. Основната част от електроенергията се изнася за страната, както и за СРЮгославия преди Косовската криза.

 

Енергетиката е представена до началото на 90-те години и от добивни отрасли като въгледобива край селата Долно и Горно Озирово и добива на земен газ край село Бутан. Поради изчерпването на тези находища експлоатацията им е преустановена.

 

б /. Втори по значение промишлен отрасъл в региона е химическата промишленост. Тя произвежда около 45% от общата му промишлена продукция /ОПП/ и около 8% от продукцията на отрасъла в България. През последните 5 години /до началото на 1999г./ относителният дял на ХП в ОПП нараства с 15 пункта във връзка с осигурените външни пазари на “Химко” /Враца/. Същевременно делът й в продукцията на отрасъла в България през последните 15 години намалява около 2 пъти. Основните предприятия от отрасъла са “Химко” /Враца/, “Видахим” /Видин/, ”Ком” /Берковица/ и др.

 

"Химко” произвежда карбамид, аргон, амоняк и редица други продукти на базата на вносен земен газ. Във връзка с кризата в Косово предприятието изпитва огромни трудности за реализирането на продукцията си, което се отразява неблагоприятно върху финансовото му състояние и голяма част от заетите в него са освободени от работа през 1999г.

 

"Видахим” е специализирано в производството на полиамидни влакна и автомобилни гуми. През последните 2 години това предприятие изпитва огромни трудности и е пред фалит, поради липсата на пазари за продукцията му. На базата на основните производства в него, в околните на Видин селища са създадени малки предприятия за производство на гранулат, от който се получават пластмасови изделия.

 

Големи предприятия за пластмасови изделия са тези в град Монтана и фирма “Ком” в Берковица.

 

В град Кула функционира предприятие за каучукови изделия /транспортни ремъци, ленти и др./.

 

В град Враца още в края на 70-те години е пусната в експлоатация инсталация за получаване на биогаз от битови и промишлени отпадъци.

 

Като цяло ХП в региона изпитва огромни трудности при доставката на суровини и реализацията на продукцията, което определя спада в производството й.

 

в/. Хранително-вкусовата промишленост /ХВП/ през последното десетилетие намалява своя дял в ОПП на региона над 2 пъти и сега тя произвежда само 10,4% от общата промишлена продукция /ОПП/. Този спад се дължи главно на значителния спад в селскостопанското производство и ограничаването на външните пазари. Отрасълът произвежда около 4% от продукцията му в България, като за последните 15 години делът му спада с около 3 пункта. Днес Северозападният регион произвежда около 6% от месото, 2,5% от зеленчуковите и над 7% от плодовите консерви, около 8% от млечните масла, 6% от сиренето и кашкавала, 6% от олиото, 8% от брашното, едва 0,2% от захарните изделия, над 2% от тютюневите изделия, около 15% от бирата и едва 0,6% от гроздовите вина в страната. По посочените производства той заема последните места, което е доказателство и за криза в селското му стопанство.

 

Поради разнообразието в селскостопанското производство, в региона са застъпени почти всички производства от ХВП.

 

Мелничарската промишленост е представена от предприятията в Бойчиновци, Лом, Видин, Бяла Слатина, Монтана и Враца. Най-голямо е предприятието в Бойчиновци, където наред с различни видове брашна, се произвеждат още макаронени изделия, майонеза и други продукти.

В градовете Дунавци, Враца и Монтана функционират значителни мощности за производство на фуражи, а в Кнежа има предприятие за калибрирана царевица.

 

Консервната промишленост е сравнително най-добре развита в територията на област Монтана. През последните 10 години продукцията й значително спада, поради липсата на селскостопански суровини. С по-големи мощности са консервните предприятия във Видин, Брегово, Бяла Слатина, Бойчиновци, Лом, Монтана. По производство на консерви Северозападният регион е на последно място в страната, което се дължи на големия спад в селскостопанското му производство.

 

Растително-маслената промишленост е представена от предприятията в Кнежа, Видин, Бойчиновци и Брусарци. Най-голямото от тях е това в Бойчиновци. По производството на олио регионът е на 6-то място в страната, като след него са единствено Югозападния и Западния Тракийско-Родопски регион.

 

Месната промишленост в Северозападния регион разполага с богата суровинна база, но през последните 10 години продукцията й бързо намалява, поради спада в животновъдството. По производство на месо и месни произведения регионът изпреварва единствено Източния Тракийско-Родопски регион. По-големите предприятия са в Монтана /голяма птицекланица/, Видин, Враца, Лом и Бяла Слатина.

 

Млечната промишленост също бележи значителен спад през последното десетилетие, поради липсата на суровини и пазари. По производство на мляко и млечни изделия регионът изпреварва единствено Югозападния и Източния Тракийско-Родопски регион. Най-големите предприятия в подотрасъла са в Монтана, Видин, Враца, Белоградчик, Лом. През последните няколко години в региона започват работа и множество малки частни предприятия за млечни продукти.

 

Пивопроизводството е застъпено във фирмите “Алмус” /Лом/ и “Леденика” /Мездра/. Голяма част от продукцията им се изнася за столицата и Румъния.

 

Винарската и спиртоварна промишленост е също добре развита, но през последните десет години продукцията й значително намалява и днес регионът е на последно място по производство на гроздови вина. Основните винарски изби са тези във Видин, Ново село, Монтана, Враца, Лопушна, Г. Дамяново. Ракии се произвеждат в Лом и Видин. В Берковица се произвеждат малинови, ягодови и други плодови вина. Основен проблем пред тези производства е липсата на суровини и ограничените външни пазари за продукцията.

 

Производството на захар и захарни изделия /шоколади, бисквити “Златна есен” и др./ е застъпено единствено в Лом.

 

Тютюневата промишленост е представена в Северозападния регион от предприятието за преработка на едролистен тютюн във Враца и цигарената фабрика във Видин.

 

Пред повечето подотрасли на ХВП като основни проблеми стоят липсата на суровини, остарялата техника в предприятията, липсата на пазари и невисокото качество на продукцията.

 

г/. Машиностроенето и металообработването дават около 8% от ОПП в региона и под 5% от продукцията им в България. През последните 5 години отрасълът намалява дела си както в ОПП, така и в продукцията в страната, поради липсата на пазари. Сега в региона се произвеждат 7% от металорежещите машини, около 5% от двигателите с вътрешно горене и само 0,05% от електродвигателите в страната, значителна част от водните помпи.

 

Производството на металорежещи стругове е съсредоточено във Враца, като през последните 10 години то е силно ограничено. В града е застъпено и производството на медицински инструменти и оборудване.

В градовете Видин и Димово се произвеждат водни помпи и напоителни съоръжения, а в Брусарци има ремонтно предприятие за земеделски машини. В град Оряхово се произвеждат крикове за автомобили, а в Монтана - тръбни конструкции. Във Вършец има придприятие за дроселови клапи, а в Роман - предприятие за стоманени въжета /уникално за България производство/.

Повечето от посочените производства през последните 10 години намаляват значително обема си, поради липсата на пазари в страната и в чужбина, както и поради забавената приватизация на предприятията.

 

д/. Промишлеността за строителни материали произвежда само 7% от ОПП в региона и около 14% от продукцията на отрасъла в страната. По този показател Северозападния регион отстъпва само на Североизточния приморски и Северния централен региони. Развитието на отрасъла се базира на промишлените запаси от гипс, варовици, мрамор, инертни материали. Основната част от предприятията и продукцията в отрасъла са съсредоточени във Врачанска област. През последните 5 години отрасълът увеличава дела си в продукцията на България, което е доказателство за стабилна суровинна база и търсене на вътрешния пазар. Сега в региона се произвеждат около 9% от тухлите, почти 33% от подовата керамика, над 70% от гипса, значителна част от цимента и мраморните плочи в страната.

 

Производството на цимент е застъпено в с.Бели Извор край Враца на базата на находището от варовик край селото. Голяма част от продукцията на това предприятие се изнася за столицата и Югозападния регион, поради липсата на циментопроизводство в него след спирането на завода в Батановци.

 

Производството на негасена вар е представено от варниците в селата Черепиш, Кунино, Орешец и др. В Берковица има предприятие за обработка на мрамор, а в Мездра се обработва строителен варовик.

 

Производството на подова керамика е представено от предприятието в Монтана, а производството на тухли, керемиди и цигли е застъпено основно в Лом и Мездра.

 

В село Кошава /Видинско/ се добива и преработва гипс за нуждите на строителството и здравните заведения в страната.

 

е/. Текстилната и трикотажната промишленост произвеждат около 6% от ОПП в Северозападния регион и над 8% от продукцията им в страната. През последните 10 години относителният им дял в ОПП се запазва, което е доказателство за добрите условия за развитието им в региона. Сега тук се произвеждат над 20% от памучните /2-ро място/ и над 7% от копринените платове в България. Производството на вълнен текстил е слабо застъпено и е представено от килимарството в Чипровци.

Най-големите текстилни предприятия /за коприна и памучни тъкани/ са във Враца. Памучен текстил се произвежда и в Мездра, Видин и Бяла Слатина.

 

Във връзка с отглеждането на коноп в миналото са създадени предприятия за преработката му /Оряхово / и за производството на конопени изделия /Мездра и Кула/. Днес тези предприятия нямат суровина и са пред закриване.

 

Производството на синтетични прежди и трикотажни изделия се извършва в предприятието в Монтана.

 

ж /. Цветната металургия произвежда около 5,5% от ОПП в региона и 4, 5% от продукцията й в страната. Тя е представена както от добив на руда, така и от производството на метали. Добивът на медна руда и нейното обогатяване се извършва в Чипровци, а на гара Елисейна се произвежда черна мед още преди Втората световна война. Към отрасъла се отнася и предприятието в Оряхово за алуминиеви отливки.

з/. Електротехническата и електронната промишленост в региона произвеждат около 3% от ОПП и над 4% от продукцията на отрасъла в страната. Тя е представена от производствата на акумулатори и електроакустична апаратура /Монтана/ и на телефони и АТЦ /Белоградчик, Лом, Грамада, Чупрене и др./.

и/. Шивашката промишленост дава около 2% от ОПП в региона и почти 14% от продукцията й в страната. През последните 15 години относителният й дял е спаднал незначително, което е доказателство за добрата й осигуреност с пазари и работна ръка. През последните 5 години се отбелязва дори нарастване на дела й в продукцията на страната. Основните предприятия са във Видин /мъжки ризи/, Белоградчик /дамски блузи и рокли - фирма “Ведерник”/, Бяла Слатина /детски и юношески облекла/, Монтана и Лом /ризи/, Враца /конфекция/ и др.

 

й/. Дърводобивната и дървообработваща промишленост дават над 1% от ОПП в региона и около 3% от продукцията им в страната. В Северозападния регион се добиват 5,5% от облите и цепени дървени материали в България /предимно от бук/ и около 4% от дъските. Предприятия има в Монтана, Берковица, Белоградчик, Враца, Видин и други селища. В тях се произвежда както дървен строителен материал, така и мебели от широколистна дървесина. През последното десетилетие производството им значително намалява, поради липсата на пазари и суровина.

 

к/. Целулозно - хартиената промишленост произвежда 0,7% от ОПП в региона и 2,5% от продукцията на отрасъла в страната. Тя е представена от предприятието за хартия и целулоза в Мизия, което ползва като суровина хартиени отпадъци и слама.

 

л/. Черната металургия дава 0,7% от ОПП в региона и 0,6% от продукцията на отрасъла в страната. Тя е представена от чугунолеярното предприятие във Враца /”Веслец”/ и рудодобива и флотацията в с.Мартиново. През последните 10 години отрасълът е намалил дела си в страната около 3 пъти, поради трудностите в рудодобива и намаляването на поръчките за чугунолеярното предприятие във Враца.

 

м/. Кожарската, кожухарска и обувна промишленост дават едва 0,3% от ОПП в региона и 1,3% от продукцията им в страната. Произвеждат се както обработени кожи /Врачанско/, така и обувки /град Монтана/. Северозападният регион дава около 3% от обувките в България /предимно мъжки и домашни/. Липсата на суровини и пазари довежда до значително съкращаване на производствата през последните 10 години.

 

н/. Полиграфическата промишленост дава 0,2% от ОПП в региона и 1% от продукцията на отрасъла в страната. Тя е застъпена в Монтана, Враца и Видин.

 

о/. Стъкларската и порцеланово фаянсова промишленост произвежда едва 0,1% от ОПП в региона и 0,2% от продукцията в страната. Тя е представена от предприятието за костен порцелан във Видин, чиято продукция намалява неколкократно през последното десетилетие, поради липсата на пазари.

 

Като основен проблем пред всички промишлени отрасли и производства в Северозападния регион изпъква спадът на продукцията във връзка с ограничаването на пазарите и липсата на суровини за някои от тях.

Във връзка с намаляването на промишлената продукция и общата стопанска криза в региона и страната, през последните години бързо намаляват и строителните работи. По предадени в експлоатация сгради и жилища регионът е на последно място в България /само 2,3% от новопостроените сгради в страната/.

 

2. Селско стопанство.

 

За развитието на отрасъла в Северозападния регион съществуват всички необходими предпоставки - благоприятни почвено-климатични условия, наличие на преработващи мощности в ХВП и леката промишленост, наличието на пазари в региона и столицата и др. Селското стопанство в региона произвежда около 10% от продукцията на отрасъла в България. В тази връзка водещ подотрасъл е растениевъдството. В Северозападния регион се намират около 13% от обработваемата земя в страната, като по този показател той е на 5-то място. Основната част от обработваемите земи и нивите се намира във Врачанска област. По снабденост със селскостопанска техника обаче регионът е на предпоследно място в страната. Тук се намират над 8% от тракторите, 10% от комбайните, 9,5% от култиваторите, 10% от сеялките в страната.

 

Общата площ на обработваемата земя в региона е 6 млн.дка. През последните 10 години нейната структура претърпява значителни промени, насочени главно към нарастването на площите на нивите и естествените ливади. Днес нивите са около 91% от обработваемата земя, докато естествените ливади са около 7,5% от нея. Във връзка с връщането на земите, площите с трайни насаждения бързо намаляват и днес са едва около 1,5% от обработваемата земя. Регионът разполага с около 13% от нивите, 16% от естествените ливади и 6% от трайните насаждения в България. Това определя до голяма степен и специализацията му в областта на растениевъдството.

 

Посевните площи са над 53% от обработваемите земи или около 3210000 дка. Над 67% от тях са заети със зърнени култури.

 

Сред зърнените култури преобладават площите на зърнено-фуражните. Те заемат над 51% от засятите със зърнени култури площи. В Северозападния регион се отглеждат царевица, ечемик, овес, фуражен грах, соя и др. Годишно се добиват около 12% от царевицата, 20% от овеса /2-ро място/, 6% от ечемика и около 8% от соята в страната. Основната част от площите и добивите на царевица в региона се намират във Врачанска област.

Зърнено-хлебните култури /пшеница и ръж/ заемат около 49% от посевите със зърнени култури в региона. Тук се добиват над 9% от пшеницата и 3% от ръжта в страната. Площите с пшеница са около 47% от засетите със зърнени култури, като делът им е по-нисък от средния за България. Основната част от тях се намират в “Златията”.

 

Регионът е основен производител на фуражен грах в страната. В него се отглежда и фасул/3-то място в страната по добиви/.

 

Техническите култури заемат около 21% от посевните площи в Северозападния регион или около 660000дка. През последните 10 години площите им се увеличават. Отглеждат се слънчоглед, тютюн ”Виржиния”, фъстъци и захарно цвекло.

 

Основната техническа култура е слънчогледът. С нея са заети около 98% от площите, засяти с технически култури. По добиви от тази култура /13% от общите в страната/, регионът е на 5-то място в България. Площите й са концентрирани основно в Дунавската равнина.

 

Във Видинска област се отглежда върху ограничени площи тютюн "Виржиния”, който се използва за суровина в цигареното производство в град Видин.

 

В Крайдунавските низини върху ограничени площи се отглеждат и фъстъци.

 

В непосредствена близост до захарния завод в Лом се отглежда захарно цвекло, като добивите му са едва 0,6% от тези в страната.

 

Наличието на плодородни алувиално-ливадни почви в крайдунавските низини и по поречията на реките определя и развитието на зеленчукопроизводството в Северозападния регион, въпреки че площите със зеленчуци са едва около 3% от посевните площи в региона и 6% от посевните им площи в България. По производство на зеленчуци /около 4% от тези в страната/ регионът е на последното място. На територията му се добиват над 5% от доматите, 2,5% от краставиците, над 6% от зеления и само около 1% от червения пипер, над 7% от зрелия кромид лук, 2,5% от зелето и почти толкова от зеления фасул в страната. В Предбалкана и по северните склонове на Стара планина се отглеждат и картофи в частни стопанства, като добивите им са едва 3,3% от тези в страната.

 

Същевременно Северозападна България е основен производител на дини и пъпеши /около 17% от добивите им в страната/, като отстъпва единствено на Северния централен регион. Площите им се намират основно край Дунав и долните течения на реките.

 

В сравнение с останалите региони от страната, Северозападна България не изпъква с развито овощарство. Овощните градини са само 13000дка, а добивите на плодове са едва 4% от тези в страната. В региона се отглеждат обаче разнообразни плодови култури /ябълки, сливи, круши, орехи, кайсии, праскови, череши, вишни и др./, чиито насаждения са главно в Предбалкана. В Северозападния регион се добиват само 2% от ябълките и сливите в страната /последно място/.

 

За разлика от овощарството, лозарството в региона е значително по-развито. Тук се добиват около 6% от десертното и виненото грозде в България. През последните 5 години добивите от грозде намаляват около 3 пъти, основно поради проблемите с връщането на масивите на техните собственици. Основната част от площите с лозя се намират във Видинско, Ломско, Врачанско и Оряховско.

 

В Берковско и около Вършец се отглеждат ягоди и малини. По добиви на ягоди /7,5% от тези в страната/, регионът е на 6-то място в България.

 

Фуражните култури заемат около 9% от посевните площи в Северозападния регион и имат почти същия дял в площите им за страната. Основната фуражна култура е силажната царевица, която се отглежда върху напоявани площи край реките. Значителни са и площите с люцерна, а от ливадите по билните части на Предбалкана и Стара планина се добива значително количество сено.

 

Фуражните култури са стабилна база за развитие на животновъдството в региона. В него се отглеждат над 6% от говедата, около 21% от биволите, около 10% от свинете и овцете, 13% от козите и 12% от конете и пчелните семейства, над 14% от птиците в България. Регионът дава около 8% от млякото, 11,5% от яйцата, 8% от непраната вълна в страната.

 

В него се отглеждат както вносни, така и местни породи говеда /"Кулското говедо” във Видинско/. От тяхното кръстосване се е получила новата порода “Българско симентализирано говедо”. Говедовъдството е разпространено повсеместно, но до края на 80-те години то е концентрирано около Бяла Слатина и Вълчедръм.

 

Свинете се отглеждат повсеместно в частни стопанства, като най-разпространена порода е “Бялата българска свиня”. По -голяма е концентрацията на тези животни в районите на отглеждане на царевица и други зърнени култури - Кнежа, Бяла Слатина и др.

 

В същите райони се отглеждат и основната част от птиците в региона. В близкото минало са изградени птицекомбинати в Монтана, Мизия, Селановци и др.

 

В региона се отглеждат още магарета, катъри, мулета, кози, зайци, пчели, които се използват предимно за задоволяване нуждите на производителите.

 

Като цяло животновъдството задоволява нуждите на населението от Северозападния регион, а значителна част от продукцията му се изнася за столицата. В него се отбелязва тенденция към нарастване на продукцията след огромния спад до средата на 90-те години.

 

В Северозападна България е развит и риболовът както по река Дунав, така и в язовирите. Ловят се шарани, сомове, есетра и други речни риби.

 

В Старопланинските части има благоприятни условия за лов и е развит ловният туризъм, който носи значителни валутни приходи за горските стопанства.

 

3. Транспортът е с най-голямо значение за Северозападния регион сред отраслите от Третичния стопански сектор. Развити са почти всички видове транспорт - автомобилен, ж.п., тръбопроводен, речен воден, тролейбусен. В региона има и гражданско летище край Видин, което се използва активно до края на 80-те години. Развитието на транспортната инфраструктура обаче изостава, като се има предвид, че през територията на региона преминават трасетата на няколко еврокоридори.

 

Водещ е автомобилният транспорт. Дължината на пътната мрежа в региона е 3380км, като на 1000км2 се падат около 319км пътища, което е по-малко в сравнение с другите региони от България. Първокласните пътища са около 5%, докато над 81% от шосейната мрежа е изградена от третокласни и четвъртокласни пътища. Северозападна България е един от 3-те региона в страната, на територията на който няма построени отсечки от магистрали. Основните пътища са: Видин - Монтана - Враца - Мездра - София /през Искърското дефиле или през Ботевград и магистрала “Хемус”/; Лом - Монтана - София /през Петрохан/; Видин - Лом - Козлодуй - Оряхово - Гиген - Гулянци; Вършец - Берковица - Белоградчик - Кула - Брегово. С откриването на фериботната връзка между Оряхово и Бекет нарастна значението на пътя Оряхово - Враца - Мездра - Ботевград - София.

 

Железопътният транспорт има ограничено значение за региона с намаляването на доставките на руда и въглища от Ломското пристанище за Кремиковци. Дължината на ж.п. линиите на територията му е над 400км. Основно значение за Северозападна България има ж.п. линията София - Мездра - Враца - Бойчиновци /Берковица/ - Брусарци /Лом/ - Видин /Кошава/. През територията на региона преминава и отсечката “Елисейна - Мездра - Кунино” от ж.п. линията София - Варна.

 

С малко стопанско значение е теснолинейната ж.п. линия от Червен бряг до Оряхово.

 

Важно място в транспортната структура на региона заема речният воден транспорт. Най-голямото пристанище в Северозападна България е Ломското, като развитието му е свързано с доставките на руда за “Кремиковци” АД. Важно място има и Видинското пристанище, както и фериботната линия “Видин - Калафат”. Видинското пристанище е и седалище на линия от типа “Ро-Ро” с Централна и Западна Европа. През последните 3 години нарастна значението на Оряховското пристанище с пускането в действие на фериботната линия “Оряхово - Бекет”. В скоро време ще започне изграждане на втори мост над р.Дунав в района на Видин.

 

В региона е представен и тръбопроводният транспорт. Чрез него се доставя природен газ до циментовия завод в село Бели Извор и до “Химко” във Враца.

 

Градският транспорт в региона е представен основно от автобуси, но във Враца е развит и тролейбусният транспорт.

 

4. Съобщителната инфраструктура в Северозападния регион е представена от 311 ПТСС и 33 агентства. На територията му се намират около 6,5% от телефонните постове в страната.

 

5. За разлика от други региони, в Северозападна България не са използвани рационално природните и антропогенни ресурси за развитието на туризма. Най-висока атрактивна стойност имат природните феномени “Белоградчишки скали”, пещерите “Рабиша”, “Леденика” и “Магурата” /Врачанско/, скалните откоси при “Вратцата” и “Ритлите”, минералните извори във Вършец, водите на река Дунав и язовирите в региона. От антропогенните туристически ресурси с най-голяма атрактивност са крепостта “Баба Вида” /Видин/, Белоградчишката крепост, местността “Околчица”, връх Вола, корабът “Радецки” и др. Като цяло туристическите ресурси не се използват пълноценно, за което “допринася” и ограничената МТБ на туризма. Регионът разполага само с 28 средства за подслон /2400 легла в тях/, `14 почивни домове, 11 бази за ученически отдих. Голяма част от тази база не се използва по предназначение през последните години във връзка с приватизацията й.

 

6. Във връзка с малобройността на населението търговската мрежа в региона е сравнително по-слабо развита. На територията му се намират едва 7% от магазините в страната, а търговският оборот на дребно е само 6% от този в България.

 

7. Здравеопазването разполага с ограничена база /20 болнични заведения с 6500 легла/, която е съсредоточена в градовете Видин, Монтана и Враца. Това определя до голяма степен и относително по-ниското ниво на здравно обслужване в сравнение с други региони на България.

 

8. Малобройността на населението му е основният фактор и за неразвитата образователна инфраструктура в Северозападния регион. Тя е представена от 316 учебни заведения, в които се обучават около 80000 учащи. В региона има филиали на УНСС и ВТУ ”Св.Св. Кирил и Методий” /Враца/, в които се обучават над 2500 студенти и работят 130 преподаватели. На територията му функционират и някои специализирани училища /интернати/. В Бойчиновци се намира затвор за малолетни престъпници.

 

9. Инфраструктурата на културата в региона е представена от 6 театъра, 15 кина, 18 музеи, 366 читалища и 678 библиотеки. Голяма част от тях не функционират, а посещенията са сведени до минимум през последните 10 години.

Начало Информация Линкове За Контакти