V. Стопанство.

     През ХХв. стопанският облик на територията на региона се променя значително. Преди Втората световна война водещ отрасъл е селското стопанство, което осигурява база и за развитието на лека промишленост. С развитието на ХП, морския транспорт и туризма през последните 50 и основно от началото на 60-те години коренно е изменен и стопанският облик на региона.

     Днес в Югоизточния регион са регистрирани 43204 активни стопански субекта или 9,6% от всички в страната. Основната част от тях са в Tретичния стопански сектор /търговия, образование, обществено хранене/. Значителен е броят на стопанските субекти и във Вторичния сектор /производство на храни и напитки, строителство и др./. Повечето от тези субекти са регистрирани в Бургаска област, а по принцип ориентацията на производствата и търговията е главно към Черноморското крайбрежие.
Първичният икономически сектор в региона е развит на базата на благоприятните почвено-климатични условия за земеделие, наличието на разнообразни полезни изкопаеми /рудни и нерудни/, дървесина и възможностите за развитието на риболова.

     Вторичният икономически сектор е представен в региона от много и разнообразни отрасли и дейности, развити на основата на селското стопанство, рудодобива и дърводобива.

     Третичният сектор е развит на базата на географското положение на региона и концентрацията на стопански и демографски ресурси в него.

          1. Водещ стопански отрасъл в региона е промишлеността. Тя произвежда около 21,8% от промишлената продукция България, като за последните 5 години делът й нараства с около 8 пункта. Това се дължи основно на нефтохимията, чиято продукция има осигурени пазари в страната и зад граница. Сегашната структура на отрасъла започва да се формира от средата на 60-те години, когато започва и строителството на повечето водещи днес промишлени предприятия. Териториалната структура на промишлеността се отличава с прекомерната концентрация на предприятия в основните градски центрове, което предизвиква редица социални и демографски проблеми в тях.
               А/. Водещ промишлен отрасъл е химическата промишленост. Тя дава около 76% от ОПП в региона и 56,3% от продукцията на отрасъла в страната. Основното предприятие в отрасъла е “Нефтохим” /Бургас/. С него са тясно свързани “Хемус” /Бургас/, ХК в Ямбол, фирмата за пластмасови изделия в Средец. В тези предприятия е застъпено производството на нефтопродукти, полиакрилни влакна “Булана” /Бургас/, полиестерни влакна “Ямболен” /Ямбол/, синтетичен каучук, фолио, суровина за перилни препарати, полипропиленови кабели, синтетична коприна, активен въглен /Каблешково/ и др.
               Б/. Втори по значение промишлен отрасъл е ХВП. Тя произвежда около 10% от ОПП в региона. и над 11% от продукцията на отрасъла в страната. В редица производства от ХВП Югоизточният регион е водещ в България. В него се произвеждат около 8% от месото, 17% от кашкавала и сиренето, 14% от зеленчуковите и 13,5% от плодовите консерви, 13,5% от растителните хранителни масла, над 22% от захарните изделия, 31% от гроздовите вина, 23% от млечните масла, 19% от брашното, 100% от рибните консерви /”Славянка”-Бургас/, 100% от солта и лугата, около 17% от пивото в страната и т.н. Консервната промишленост е главно специализирана в производството на консерви от кайсии, праскови и други плодове. Центровете на винарската промишленост са Сливен, Бургас, Поморие, Славянци, Сунгурларе. В Карнобат се произвеждат ракии, джин, уиски и други спиртни напитки от фирмата “Савой клуб”.

     Мелничарската промишленост е концентрирана основно в Бургас, чийто мелничен комбинат дава около 15% от брашното в страната. Основните центрове на месната промишленост са големите консумативни центрове Бургас, Сливен, Ямбол, Айтос /птицекланица/. В град Ямбол е застъпено производството на концентрирани фуражи, а производството на захар е концентрирано в град Камено. Във връзка с нарастването на консумацията на пиво и безалкохолни напитки по Южното Черноморие през лятото, производството им е съсредоточено в Бургас /”Бургаско пиво”/ и Сливен /бутилиране на пиво “Загорка”/.

               В/. Важен отрасъл за стопанството на всеки регион е енергетиката. В Югоизточния регион този отрасъл е представен от добива на кафяви /мина”Черно море”/ и черни /Балканбас/ въглища в минимални количества /едва 1% от добива на въглища в страната/ и производството на незначителни количества електроенергия в Бургас, Сливен и Ямбол /2,6% от тази в страната/. Това налага внос на въглища и електроенергия от Източния Тракийско-Родопски регион.

               Г/. Металургичното производство в региона е представено само от първите си 2 фази /рудодобив и флотация/. Край с.Крумово /Ямболско/ се добиват железни руди с високо съдържание на желязо /над 43%/, а в мина "Росен”, Малко Търново, ”Медни рид” и Върли бряг се добиват медни руди. Черната металургия дава около 0,4% от ОПП в региона и 1,5% от продукцията на отрасъла в страната. Тя е представена освен от рудодобива и от производството на прокат край Дебелт. Цветната металургия произвежда едва 0,2% от ОПП в региона и 0,6% от продукцията на отрасъла в България. Тези факти са показателни за ограниченото място на отрасъла в структурата на регионалното стопанство.

               Д/. Липсата на стабилна металургична база в региона определя развитието на относително неметалоемко машиностроене. Отрасълът през последните 10 години значително съкращава своето производство, поради което днес машиностроенето дава едва 2,2% от ОПП в региона и 5,6% от машиностроителната продукция в страната, въпреки че е застъпено производството на разнообразна продукция.

     Основен машиностроителен център е град Бургас. В него е застъпено производството на товарни вагони, ремонт и производство доскоро на плавателни съдове, вентилатори, кабели, климатични инсталации, радиатори и др. Производството на яхти и лодки е базирано в град Царево.

     В Сливен се произвеждат стругове, тъкачни машини, алтернатори и стартери за автомобили, електрически лампи /фирма “Светлина”/ и др.

     В Ямбол е застъпено производството на геоложко оборудване и селскостопанска техника; в Карнобат - на пожарогасители, домакински метални съдове, селскостопански машини, мостови конструкции, калибрована стомана; в Айтос – на резистори, в Николаево - електропорцеланови изделия, а в Нова Загора - на селскостопанска техника.

     В Югоизточния регион се произвеждат над 36% от металорежещите стругове, над 30% от металните домакински съдове и 100% от земеделската поливна техника в България.

     В Елхово е развито производството на бобини, релета и други части от електросистемата на автомобилите.

               Е/. Промишлеността за строителни материали произвежда 0,5% от ОПП в региона и 4,5% от продукцията на отрасъла в страната. Представена е от добива и обработката на мрамор край Малко Търново, производството на тухли /Сливен, Зимница и с.Сарафово/, керемиди /Стралджа/, вар /Айтос/, огнеупорни материали и кварцити /Сливен/, бетонни стълбове /Твърдица/, готови строителни конструкции /Сливен, Ямбол и Бургас/ и др. В региона се произвеждат над 13% от тухлите в страната и в това производство той отстъпва единствено на Северния централен регион.

               Ж/. Стъкларската промишленост е застъпена в Сливен, където се произвеждат абажури, полилеи, медицински колби и колби за електролампи, оловен кристал, стъклени опаковки за парфюмерия и др. Тя произвежда 0,3% от ОПП в региона и около 5% от продукцията й в страната.

               З/. Дървообработващата и мебелна промишленост работи предимно с местна суровина от Стара планина и Странджа и вносна иглолистна дървесина. Основните центрове на отрасъла са Твърдица, Сливен, Котел, Бургас, Ямбол, Царево. Произвеждат се дъски, паркет, дървен амбалаж, дограма, мебели. Отрасълът дава 0,9% от ОПП в региона и около 9% от продукцията му в страната. През последните 10 години спадът на производството му е незначителен, което е доказателство за стабилност на пазарите и качеството на продукцията. По производството на обли и цепени дървени материали /13,3% от тези в страната/ регионът отстъпва единствено на Западния Тракийско-Родопски и Югозападния региони.

               И/. Текстилната промишленост е традиционен отрасъл за Югоизточния регион, развит на базата на богатата суровинна база /пасищното овцевъдство/, благоприятното географско положение /пристанища на Черно море/, производствения опит на населението и други фактори. Отрасълът произвежда заедно с трикотажната промишленост 2,5% от ОПП в региона и почти 15% от продукцията в страната.

     В тази връзка регионът произвежда около 33% от вълнените и 10% от памучните платове в България. Основен център е град Сливен, където е пусната в действие първата текстилна фабрика в България през 1834г.

     Регионът е специализиран основно в производството на вълнени платове, на базата на местни суровини и традиционния опит на населението. Представени са всички технологични етапи във вълненотекстилното производство - преработка на вълната, тъкачество, предене и апретура. Основен център на този подотрасъл е град Сливен, където наред с вълнен текстил се произвеждат декоративни текстилни изделия /одеяла, дамаски, губери, мокети и др./. Производството на килими е съсредоточено в Котел, Жеравна, Сливен, Ямбол, с.Градец и Ичера.

     Производството на памучен текстил е развито на базата на вносна суровина през пристанище Бургас. В тази връзка памукотекстилната промишленост е базирана в Сливен, Бургас, Ямбол, Нова Загора, Твърдица.

     Трикотажната промишленост е развита основно в Сливен, където наред с горни облекла се произвеждат чорапи.

     Естествено продължение на текстилната промишленост е шивашкото производство. То е относително слабо развито в региона, защото дава едва 0,22% от неговата ОПП и над 6% от продукцията на отрасъла в страната. По-големите шивашки предприятия се намират в Карнобат /ризи/, Котел, Бургас, Сливен.

               Й/. Кожаро-кожухарската и обувна промишленост. В региона се произвеждат вече 1,6% от обувките в страната, което се дължи на частни фирми в Бургас, Сливен и други селища. Все още делът на кожаро-кожухарската и обувната промишленост е изключително малък - едва 0,6% от продукцията в страната.

               К/. Полиграфическата промишленост произвежда едва 0,06% от ОПП в региона и 1,2% от продукцията в страната. Застъпена е в най-големите градове от региона - Бургас, Ямбол и Сливен.

     Първичният икономически сектор в региона е представен от добив на въглища, добив на руди на цветни и черни метали, селско стопанство, риболов и дърводобив. Водещ отрасъл е селското стопанство.

          2. Селско стопанство.

     За развитието на отрасъла в Югоизточния регион съществуват редица благоприятни предпоставки: плодородни почви, мек климат, равнинен релеф, наличие на преработващи мощности от ХВП и леката промишленост, сравнително обширен пазар /големите градски центрове и туристите по Черноморието/ и др. В тази връзка водещо е растениевъдството. Регионът разполага с 6340000дка обработваеми площи, или 13,5% от обработваемите площи в България. Тези площи заемат над 43% от територията на региона. Основната част от обработваемите площи (около 95%) са ниви, а плодовите и ягодовите насаждения заемат около 4,5% от обработваемите площи. През последните 10 години нараства делът на нивите, но намалява делът на трайните насаждения, което е във връзка със забавения процес на връщане на земята. До края на 80-те години около 25% от обработваемите площи са поливни, но днес техният дял е незначителен.
Природните условия в региона предопределят развитието на механизирано земеделие. В него се намират над 15% от тракторите в страната /3-то място след Северния централен и Североизточния приморски регион/, около 17% от комбайните /1-во място в страната/, основната част от прикачната земеделска техника.

     Растениевъдството е специализирано основно в отглеждането на зърнени и технически култури, трайни насаждения.

     Зърнените култури заемат около 65% от посевните площи в региона, които са общо около 4510000дка. Над 50% от площите със зърнени култури са заети от зърнено-хлебни култури /пшеница, ръж/. По производство на пшеница /около 14% от тази в страната/ регионът отстъпва единствено на регионите в Североизточна България. Основен производител на пшеница е Ямболска област.

     По производство на ръж /около 10% от добивите в страната/ регионът отстъпва единствено на Западния Тракийско-Родопски регион. Тази култура се отглежда основно в Странджанско, Сакар и южните склонове на Източна Стара планина.

     Водеща зърнено-фуражна култура е царевицата. Тя заема около 10% от посевните площи със зърнени култури в региона. С намаляването на поливните площи обаче добивите значително спадат и днес те са около 5% от добивите в страната. Основната част от площите с царевица са по поречието на Тунджа.

     Поради по-високите температури в Югоизточния регион и търсенето на пазара, през последните години се отбелязва нарастване на площите с ечемик. Тази култура заема около 28% от площите със зърнени култури в региона, а производството й е 39% от това в страната.

     За нуждите на животновъдството се отглежда и овес. Добивите от тази култура са около 12% от добивите й в страната.

     В региона се отглеждат върху ограничени площи и фасул, соя, фуражен грах и някои други зърнени култури.

     Техническите култури заемат около 22% от посевните площи в региона и около 17% (1-во място в България) от площите им в страната. Около 80% от площите с технически култури са заети със слънчоглед. Добивите от тази култура са над 14% от добивите й в страната и по този показател регионът е на 4-то място след регионите от Североизточна и Северна Централна България. Тази култура се отглежда основно в Ямболска /по река Тунджа/ и в Бургаска област.

     Важна култура е захарното цвекло, чиито площи и производство спадат значително през последните 10 години. В Югоизточния регион се добиват над 15% от тази култура в страната /3-то място след Северния централен и Североизточния приморски региони/. Основните райони на отглеждане са край захарния завод в Камено и в Ямболско.

     Върху ограничени площи се отглеждат още тютюн и памук. В региона се добиват 9% от памука и 2% от ориенталския тютюн в страната. Тютюнът се отглежда в Сакар и южните склонове на Стара планина, докато памукът се сее върху ограничени площи в Ямболско.

     В региона има благоприятни предпостваки за развитието на зеленчукопроизводството. В него се добиват над 17% от зеленчуците в България /2-ро място след Западния Тракийско-Родопски регион/. Основните зеленчукови култури са доматите и краставиците. По производство на домати /12% от добивите в страната/ регионът е на 3-то място в страната, а по производство на краставици /над 24% от добивите в страната/ той е на 1-во място. Отглеждат се още зелен и червен пипер, кромид лук, картофи, зелен фасул, зеле, марули и др. Основният район на производството на тези култури е поречието на Тунджа.

     Природните условия в Югоизточния регион са благоприятствали и развитието на лозарството и овощарството. Поради мекия климат в региона се отглеждат незагрибаеми лозя, чиито площи са около 25% от площите с лозя в страната. В тази връзка тук се добиват около 25% от гроздето в България, като регионът е на 1-во място по този показател. Лозарството е застъпено основно в северните части - Поморийско, Карнобат, Сливенско. В Сливенска област и по река Тунджа се намират най-големите масиви с праскови в страната, като в региона се добиват над 40% от прасковите в България. Общото производство на плодове е над 21% от това в страната, като по този показател Югоизточният регион е на 1-во място.

     В източните дялове на Стара планина и по долините на реките се намират основните масиви с ябълки в региона /над 13% от добивите в страната/. Наред с горепосочените плодови култури, се отглеждат още сливи, орехи, ягоди, смокини и редица други плодови култури.

     Във връзка с нуждите на животновъдството в Югоизточния регион е широко застъпено и отглеждането на фуражни култури /силажна царевица, люцерна и др./. Те заемат около 9% от посевните площи, като делът им постоянно намалява.

     Като подтвърждение на благоприятните условия за развитието на растениевъдството в региона може да се посочи и фактът, че по средни добиви от 1дка за повечето култури той е водещ /пшеница, ечемик, соя, захарно цвекло и др./.

     Животновъдството заема подчинено място в структурата на елското стопанство в Югоизточния регион, но то осигурява ценни храни за населението и суровини за промишлеността. Тук се произвеждат около 10% от млякото /13% от овчето/, около 8% от яйцата, над 15% от вълната в България.

     Водещ отрасъл на животновъдството е говедовъдството. То осигурява 80% от млякото в региона. Тук се намират около 12% от говедата и 11% от кравите в страната. То е главно с млечно направление и е застъпено предимно в Бургаско. В северните и южни части на региона е застъпено и говедовъдство с месно направление. По поречието на Тунджа се отглеждат и биволи /около 7% от общия им брой в страната/.

     Силно развит подотрасъл е и свиневъдството, поради наличието на хранителни ресурси и пазар за продукцията. В региона се намират 17,4% от свинете в страната /2-ро място по този показател след Североизточния приморски регион/, които се отглеждат както във свинеферми край големите градове, така и пасищно в Странджа.

     Овцевъдството е застъпено в северните и южни планински части на Югоизточния регион. В територията му се намират 15% от овцете в страната /1-во място по този показател/.

     Птицевъдството е развито в региона във връзка с богатата суровинна база, с която той разполага. Въпреки това делът на птиците е едва 9% от тези в страната и регионът по този показател се намира на 7-мо място.
В Югоизточния регион е застъпено и отглеждането на зайци, магарета, кози, мулета, катъри и пчелни семейства, но тези животновъдни подотрасли имат подчинено място в структурата на отрасъла, въпреки че са развити повсеместно.

     Югоизточният регион е водещ в България и в областта на риболова. Основните центрове са Бургас, Созопол и Несебър. Ловят се основно сафрид, паламуд, попчета и други черноморски видове риба.

     За развитието на Tретичния икономически сектор в региона допринасят географското му положение, природните и стопански ресурси. Водещи отрасли от сектора са транспортът и туризмът.

          3. Транспорт. За развитието на този стопански отрасъл съществуват благоприятни предпоставки - равнинен релеф, излаз на Черно море, наличие на достатъчно количество товари и пътници и т. н.

     Водещ е автотранспортът, тъй като значителна част от територията на региона /Странджа, Сакар/ разчита единствено на него. Общата дължина на автомобилните пътища в тази част на страната е 4370км, като средната й гъстота е 298км/1000км2. На територията на Югоизточния регион няма автомагистрали, а първокласните пътища са над 10% от общата дължина /най-висок дял в сравнение с останалите региони в страната/. Основните автомобилни пътища в региона са: Сливен-Карнобат-Айтос-Бургас; Ямбол-Средец-Бургас; панорамният път по крайбрежието от Варна-Бургас-Малко Търново; Сливен-Котел-Омуртаг; Елхово-Средец-Бургас; Карнобат-Шумен и др.

     Основните пътни възли в региона са Бургас, Сливен, Ямбол, Карнобат, ”Петолъчката” край Сливен, Средец.

     Железопътният транспорт в Югоизточния регион има подчинено място, въпреки че голяма част от превозите на товари и пътници се осъществяват по него. Той разполага едва с 6% от дължината на ж. п. линиите в България. С максимално значение е линията София-Бургас /през Пловдив и Задбалканската линия/. Регонално значение имат линиите Ямбол-Елхово, Бургас-Поморие, Карнобат-Комунари. Основните ж. п. възли са Зимница, Карнобат, Ямбол и Нова Загора. За повишаването на транспортната достъпност на териториите от южната част на региона е необходимо построяването на ж. п. линия Бургас – Средец – Тополовград -Симеоновград.

     Важно място в структурата на транспорта заема морският транспорт. Чрез пристанище Бургас се реализира над 40% от външния стокооборот на България.

     В региона е развит и въздушният транспорт. Поддържа се постоянна линия от София до Бургас, а през активния туристически сезон Бургаската аерогара поема над 50% от чартърните полети в страната.

     На територията на Югоизточния регион са развити и тръбопроводният /нефтопровод от пристанището до "Нефтохим", продуктопровод от Бургас към София, етиленопровод от "Нефтохим" за Девня/, както и въженият транспорт /"Балканбас", Девня, Сливен-Карандила и др./.

     Градският транспорт се осъществява от автобуси и тролейбуси /в Бургас, Сливен и Ямбол/.

          4. Във връзка с промищленото си развитие и развитието на туризма в региона е сравнително добре развита и съобщителната мрежа. В него се намират 11% от ПТТС в страната и около 9% от телефонните постове.

          5. Важно място в стопанската структура на Югоизточния регион има туризмът. Основните фактори за неговото развитие са атрактивността на природните обекти /плажови ивици, морска вода и др./, атропогенните ресурси /скални манастири, исторически местности и др./, наличието на разнообразни производства на храни и напитки, изграденост на МТБ на туризма и др. Развити са както международният, така и вътрешният рекреативен туризъм. В региона се намират 49% от плажовите ивици по българското Черноморие. Тук се намира най-големият туристически комплекс в България - "Слънчев бряг”, както и едни от най-новите туристически комплекси - "Дюни”, ”Елените”, ”Перла” и др. В територията на региона има около 160 хотела и над 100000 легла в частни квартири, над 400 почивни домове, множество ученически и студентски почивни бази и др. Основен проблем пред туризма в региона, а и в цялата страна е приватизирането на обектите, подобряването на обслужването, опазването на природните и антропогенните туристически ресурси, премахването на сезонността в туризма и др. През последните няколко години се отбелязва бързото туристическо усвояване на най-южните части от Черноморското крайбрежие, което спомага за съживяването им в стопанско и демографско отношение. Все още обаче не са усвоени възможностите за развитие на туризма в Странджанско и Сакар.

          6. Във връзка със развитието на промишлеността и туризма в Югоизточния регион силно развита е и търговията. Тук се осъществяват над 11% от продажбите на дребно в България - основно продажби на хранителни стоки и в общественото хранене.

          7. Инфраструктурата на образованието е представена от 430 училища /с около 130000 ученици и 9000 преподаватели в тях/, колежи /4 в Бургас, 2 в Сливен и в Ямбол/ и 2 ВУЗ /в Бургас - броят на учащите се е общо около 13000 с 1200 преподаватели/.

          8. Инфраструктурата на здравното обслужване е представена от 22 болнични заведения /15 болници и 7 диспансера/ с 6700 легла. Основните болнични заведения се намират в Бургас, Ямбол и Сливен, което затруднява здравното обслужване на населението от южните и северните части на региона. По снабденост с лекари и зъболекари регионът изостава значително от средните показатели за страната.

          9. Инфраструктурата на културната сфера е представена от 7 театъра в най-големите градове, 1опера, 25 кина, 25 музеи, 783 библиотеки, 432 читалища и др.

 

Начало Информация Линкове За Контакти