VІІ.Връзки на региона.

      Около 50% от произведената продукция в Северния централен регион се използва на неговата територия. Това е доказателство за взаимното стопанско допълване на отделните административни области.

      Към другите региони от страната се изнасят горива и моторни масла, храни, тухли, дървен материал и мебели, текстил, битова електроника и електроуреди, обувки, пластмасови изделия и спринцовки, плажни принадлежности, електротелфери и електродвигатели, електрически инструменти, пътни строителни машини и др.

      Вносът на региона се състои основно от нефт, горива, черни и цветни метали, транспортни средства, електроенергия и въглища, картофи и др.
Като цяло, най-тесни са връзките му с Югозападния и Черноморските региони.
VІІІ.Териториално-административно деление и основни селища в региона.
В териториално-административно отношение територията на Северния централен регион е поделена на 4 области /В.Търновска, Габровска, Ловешка и Плевенска/ и 32 общини /10 във В.Търновска, 10 в Плевенска, 8 в Ловешка и само 4 в Габровска област/.

      С максимални демографски и стопански ресурси е Плевенска област. Тя има население 322800д. /33,6% от населението на региона/ и територия от 4333,5км2 /28,4% от територията на региона/. Стопанството на областта е специализирано в ХП, текстилна, трикотажна, мебелна, земеделие, производството на храни и напитки и др. В територията й се произвеждат над 40% от земеделската и около 30% от промишлената продукция в региона. Най-голямата община в областта е Плевенската. В нея живеят над 150000д., а делът й в промишлената продукция на региона достига около 25%, при 20% от земеделската му продукция.

      Център на общината, областта и най-голям град в региона е Плевен /121950ж./. През последните 10 години населението му намалява с около 10000д., главно за сметка на изселванията към столицата и други региони от страната. Плевен е наследник на тракийско и римско селище /Сторгозия/ в местността “Кайлъка” на река Тученица. При заселването на славяните през VІІв. селището получава името “Каменица” и се развива като занаятчийски и земеделски център по времето на Първата и Втората Българска държава. По време на турското владичество Плевен се развива като занаятчийски център на базата на богата суровинна база в околностите му. В него се развиват занаяти като кожухарството, папукчийство, медникарство и др. В тази връзка преди Освобождението той е едно от големите селища в българските земи - има над 10000ж. преди 1877г. По време на Руско-Турската война Плевен е обезлюден, а голяма част от къщите му са разрушени. Това затруднява до голяма степен развитието му след 1878г. Въпреки това, след прокарването на ж.п. линията София – Варна - Плевен се развива бързо като гарово и индустриално селище. В него са построени редица малки предприятия от ХВП и леката промишленост. След Втората световна война в селището са построени редица нови предприятия за електрокари, за нефтопродукти, леярни за чугун и алуминий, за ядрени прибори, водни турбини и компресори, за пластмасови изделия и др. Много от предприятията в ХВП и леката промишленост са уедрени и обновени. Сега в града основните предприятия са “Плама” /за нефтопродукти/, ”Сторгозия” /за пластмасови изделия/, ”Плевенско пиво”, стъкларското предприятие, “Саня” /за трикотаж/, цигарената фабрика и др. Градът е важен транспортен възел и ж.п. гара на линията София - Варна. В него функционират Медицински университет и филиали на други ВУЗ от страната /ВТУ, УНСС, и др./. В Плевен работят 6 НИИ. В града има театър, симфоничен оркестър и други културни институции /читалища, кина и др./. Той е и туристически център, като с най-голяма атрактивност изпъкват Плевенската панорама, паркът “Кайлъка”, редица музеи от периода на Освобождението и др.

      Град Славяново /5000ж./ е селище от Плевенска община, което има земеделски облик.

      Община Червен бряг /37780ж./ е втората по големина община в Плевенска област. Център на общината е град Червен бряг /17130ж./. Той е гара на ж.п. линията София - Варна и начална гара на теснолинейните ж.п. линии за Оряхово и Златна Панега. Селището получава статут на град още преди Втората световна война. В него е развито производството на отбранителни съоръжения, мостови конструкции и скелета, храни и напитки, мебели, трикотаж /фирма “Боряна”/.

      В същата община се включва и град Койнаре /5400ж./, който е център на богата земеделска околност.

      Община Левски /27300ж./ е третата по големина в Плевенска област. Нейният център град Левски /12650ж./ е важна гара на ж.п. линията София - Варна и начална спирка на ж.п. линиите за Троян и Свищов. В селището са развити редица подотрасли на ХВП /месна, мелничарска и др./ и ХП. Селището е център на община с изявена специализация в селското стопанство, което определя и неговата стопанска специализация.

      Община Долна Митрополия /26850ж./ е четвъртата по големина в областта. Стопанството й е с изявена селскостопанска специализация. Център на общината е град Долна Митрополия /3650ж./. В него са развити редица отрасли от ХВП /захарна, маслодобивна и др./. В града се намира и ВВВУ “Г.Бенковски”, което определя до голяма степен съществуването на селището.
В същата община се намира и град Тръстеник /5420ж./, който има земеделски облик на стопанството си.

      Община Гулянци /18300ж./ има за център едноименния град с 3950ж. Стопанството й има земеделски облик.

      Община Долни Дъбник /16000ж./ е също със земеделски облик. Неин център е град Долни Дъбник /5400ж./. В близкото минало развитието му до голяма степен се дължи на очакванията за откриването на залежи от нефт.
Община Никопол има 14600ж., а нейният център - около 4700ж. Никопол е наследник на стара римска крепост на река Дунав. В града работят предприятия за картон, батерии и електромери. Център е на богата земеделска околност с развито лозарство, овощарство, зърнопроизводство и животновъдство.

      Община Белене има 12800ж., а центърът й - около 9980ж. Град Белене е един от центровете на католицизма в България. В него работят предприятия от ХВП, шивашката, текстилна промишленост. Край селището се намира и строителната площадка на втората АЕЦ в страната, чието строителство засега е замразено.

      Община Искър има население от 9600ж., а центърът й - около 4420ж. Развита е ХВП на базата на богатата селскостопанска суровинна база.
Община Пордим /9130ж./ е най-малката по население в областта. Нейният център град Пордим има около 2625ж. и е сред най-малките градове в България.

      Със значителни демографски и стопански ресурси разполага и Великотърновска област. Тя има население от 304800д. /31,7% от това на региона/ и територия с площ 4666,7км2 /30,6% от територията на региона/. В областта се произвеждат около 40% от селскостопанската и 30% от промишлената продукция в региона. Стопанството й е специализирано в ХВП, производството на битови електроуреди и електроника, пътни строителни машини, пластмасови изделия, строителни материали /тухли, цигли, вар/ и др.
В областта има 10 общини и 336 населени места. С максимални демографски и стопански ресурси е община Велико Търново. Тя има население от 90600д. /9,4% от населението на региона/. Нейният център град Велико Търново има население от 65000ж. Той е трето по големина селище в региона. Разположен е върху историческите хълмове “Света гора”, ”Царевец” и “Трапезица”. Застройката му е амфитеатрална по двата бряга на река Янтра. Селището е столица на Втората българска държава. От този период датира построяването на крепостта на хълма “Царевец”, която е реставрирана във връзка с 1300-та годишнината от създаването на Българската държава. През Средновековието В.Търново е освен столица на България и голям търговски и културен център на Балканите. Той е и седалище на българската Патриаршия до падането му под турско владичество през 1393г. През епохата на българското Възраждане от края на ХVІІІ и началото на ХІХв. Търново е един от центровете на Българското национално-освободително движение. След Освобождението градът е седалище на Учредителното Народно събрание и временна столица на страната до 1879г. С избирането на София за столица на България В.Търново загубва значението си като административен и културен център на страната. Той се развива като гарнизонно и образователно средище. След Втората световна война В.Търново бързо се развива и като индустриален център с построяването на предприятия за електротелфери, битова електроника, текстил, облекла, трикотаж, мебели и др. Селището е административен център на околия, окръг и сега на област, което допринася за развитието му. Днес В.Търново е индустриален, образователен и туристически център от национално значение. В града има 2 ВУЗ, няколко филиала и колежи на ВУЗ от страната, езикова гимназия и др. В него функционира театър с оперетен състав и няколко читалища и музеи. В близост до града е разположено село Арбанаси, което е архитектурен музей на открито. Около В.Търново има множество действащи манастири, построени още от периода на Втората българска държава.

Начало Информация Линкове За Контакти