ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ

 

Население и демографски тенденции

 

В края на 2003 г. населението на Югозападния район наброява 2 110 037 души, или 27% от общото на страната. Това е районът с най-висок дял население и с най-висока гъстота на населението (104 души на кв. км), като в столицата София тя е близо 900 души на кв. км, а в някои общини – под 10 души на кв. км (община Трекляно – 5 души на кв.км., община Невестино и община Трън – 9 души на кв.км).

 

С най-голям брой население се характеризира столицата София – 57,2% от населението на района и 15,5% от населението на страната, което на практика означава, че всеки шести българин живее в столицата. На второ място е област Благоевград (16%), следва област София (12,6%) и с най-малко население са областите Кюстендил (7,4%) и Перник (6,8%). Общините Чавдар, Антон и Челопеч (Софийска област) са с най-ниската населеност не само в района, но и в страната (под 2000 души).

 

През периода 1998-2003 г. населението в Югозападен район е намаляло с 1,5%, или три и половина пъти по-бавно от средния за страната темп (-5,2%). Основен фактор за това са миграционните потоци към района, и особено към столицата София. Друг фактор е ниската смъртност на населението (13,3 на 1000 жители) комбинирана със средно равнище на раждаемост (8,4 на 1000 жители).

 

 

 

За периода 1999-2003 г. Югозападният район поддържа отрицателни стойности на естествен прираст, но по-ниски от средните за страната. През 2003 г. ЕП е -4,9‰, докато средния за страната ЕП е -5,7‰. Столицата София (-3,6‰) и област Благоевград (-1,9‰) имат нисък отрицателен ЕП, докато останалите области отбелязват доста по-високи отрицателни стойности – -10,2‰ за област Перник, -9,7‰ за област Кюстендил и -8,6‰ за област София. Това се дължи на застаряването на населението, което влияе негативно върху плодовитостта на населението. Една от най-ниските стойности на раждаемостта в страната (6,3 на 1000 жители) е регистрирана в област Перник, докато общата раждаемост за района (8,4 на 1000 жители) е близка до националното равнище.

 

В сравнение с останалите райони, единствено Югозападния район отбелязва положителни стойности на нетна миграция на населението. През 2003 г. заселилите се в района лица надвишават с 16 110 души изселилите се от района. При отделните области е налице движение между градовете и най-вече в посока област София град. Положителна е миграцията единствено в столицата София, в резултат на която само през 2003 г. населението е нарастнало с 19 136 човека.

 

Делът на градското население в района е един от най-високите за страната – 80,6%, главно поради концентрация на население в столицата София.

 

Структурата по пол на населението в района се характеризира с превес на жените над мъжете. На всеки 100 мъже се падат 108 жени, което съотношение важи и за страната като цяло. Вътре в самия район съотношението се движи между 100:103 в област Благоевград и 100:111 в област София град.

 

В края на 2003 г. възрастовата структура на Югозападния район се отличава с ниски стойности на населението под 15 г. (14,4%) и концентрация на население в трудоспособна възраст 15-64 г. (63%) в резултат на натрупването на работна сила в столицата София. В периода 1999-2003 г. единствено Югозападният район отбелязва нарастване на трудоспособното население (с 41 985 души), за разлика от общата за страната тенденция на намаляване.

 

В някои части на района, обаче, демографската ситуация е доста тревожна. В областите Перник и Кюстендил е регистриран най-висок дял на населението над 65 г. - около 28% (при 22,6% за района). В отделни общини в тези области този дял достига около и над 50% - Невестино (62%), Трекляно (60,9%), Ковачевци (54,7%), Земен (48,3%), Бобошево (45,5%), Трън (44,1%). Същевременно, област Перник и някои от посочените общини регистрират най-нисък дял на населението под 15 г. – област Перник (13,2%), Трекляно (4,1%), Ковачевци (5,7%), Невестино (5,9%), Земен (8,9%).

Друга негативна тенденция, регистрирана в областите Перник и Кюстендил, е свързана с намаляване на трудоспособното население в периода 1999-2003 г. За разлика от тях, областите Благоевград, Софийска и София-град отбелязват нарастване, като поради по-големите възможности за намиране на работа в столицата трудоспособното население в София (столица) бележи най-голямото нарастване (с 32 876 души) за периода.

 

Негативната възрастова структура в областите Перник и Кюстендил определя и висок коефициент на зависимост на възрастното население в тези области - около 30,5%, при 23,2% за района като цяло, 19,8% за област Благоевград, 21,1% за столицата София и 29,8% за област София.

Според последното преброяване на населението от 2001 г. българската етническа група обхваща 92,8% от населението на района, турската етническа група – 1,8%, ромската – 2,9%, други – 1,8%. Различията по области се изразяват в по-висок дял на населението от турската етническа група в област Благоевград (9,4%) и на ромската – в Софийска област (5,8%). В област Перник не е регистрирано население от турската етническа група, а дела на ромското население е най-нисък в област София-град.

Образователната структура на населението в ЮЗРП се характеризира с висок относителен дял на население с висше и полувисше образование – 19% (13 % средно за България), което е приблизително 43 % от населението с висше и полувисше образование в страната. Преобладава групата на жителите със средно образование, като техният дял е 40 % спрямо 36 % за България. Населението с основно и под основно образование възлиза на 35 % от населението в ЮЗРП, при 43% средно за страната.

 

В съвременните условия, когато образованието е от решаващо значение за развитие на икономика базирана на знанието, благоприятния образователен профил на населението в ЮЗРП е добра предпоставка за развитие на конкурентоспособна икономика, основана на използване на човешкият потенциал.

 

По отношение на образователната структура на населението в самите областите се наблюдават различия между област София - град и останалите области в района за планиране. Населението с висше и полувисше образование в област София град възлиза на 27.3% от цялото население на областта, като за останалите е между 8.2% в Софийска област и 10.5% в област Кюстендил. Структурата на населението със средно образование е между 34% за област Благоевград и 42.2% за област София град. Големи различия се наблюдават при населението с основно и под основно образование, където разлика между област София град и останалите области са значителна- 24% за област София град и между 44% (област Перник) и 48.5% за област Благоевград.

 

Разпределението на човешките ресурси по области и вид образование е много неравномерно. В област София град е концентрирано 83% от населението с висше образование, което е почти 1/3 от населението с висше образование в България, 66 % от хората с полувисше образование и 59.3 % със средно образование в ЮЗРП. Основните причини са свързани главно с големия брой на висши учебни заведения и по-добрите възможности за професионална реализация, условия и заплащане на труд, достъп до социални услуги, които предоставя град София.

 

Анализът на демографското развитие на Югозападния район очертава следните характеристики:

 

В количествен аспект на населението Югозападен район се намира в най-благоприятно положение в сравнение с другите райони. Единствено в този район населението намалява с много бавни темпове, което се дължи на непрекъснатата миграция към столицата София, ниската смъртност на населението комбинирана със средно равнище на раждаемост. Трудоспособното население бележи нарастване, главно поради привличане на работна сила от другите райони в столицата София, която предоставя повече и по-разнообразни възможности за заетост.

 

Демографските показатели за Югозападния район са силно повлияни от високия възпроизводствен и трудов потенциал на столицата София. Това до известна степен изкривява реалната ситуация в района. Налице е ниска населеност, а дори и обезлюдяване на някои селища в покрайнините. Перник и Кюстендил се очертават като области с демографски проблеми – влошена възрастова структура с превес на възрастното население, и нисък дял на младите генерации (до 15 г.), които след време ще заместят работната сила в тези области. Особено тревожна е ситуацията в общините Трекляно, Ковачевци, Невестино, Земен.

 

При продължаване на тенденцията на непрекъснато увеличаване на населението в столицата София има реална опасност от възникване на специфичен демографски проблем за столицата – свръхнаселеност и невъзможност на столичната инфраструктура да се развива с очакваните темпове.

 

Концентрацията на високо образовано население в района, и в частност в област София град е условие за нарастване на инвестиционния интерес и развитие на високотехнологично производство, а наличието на висок дял на население с полувисше и средно образование ще осигури изпълнителските кадри, които да бъдат в основата на постигането на устойчив икономическия растеж и повишаване на конкурентоспособността на регионалната икономика.

 

Начало Информация Линкове За Контакти