VІІІ.Териториално-административно деление и основни селища в региона.
      В административно отношение Североизточният придунавски регион се поделя на 4 области /Русенска, Силистренска, Разградска и Търговишка/ и 27 общини /8 в Русенска, 7 в Разградска, 7 в Силистренска и 5 в Търговишка област/.

      Основната част от стопанските и демографските ресурси на региона са концентрирани в Русенска област. Тя има територия от 2783,8 км2 и население 277066д. (37,3% от населението на региона). Стопанството й е специализирано в производството на селскостопански машини, речни кораби, копринен текстил, бои, латекс, мебели, оборудване за добивни и преработващи промишлени отрасли. Областта има сравнително най-развита търговска мрежа и инфраструктура на транспорта, здравеопазването и образованието в сравнение с останалите административни области в региона. На територията й се намира и основната част от МТБ на туризма в региона.

      Най-голямата община в областта е Русенската /183900ж./. Естествен център на областта и региона е град Русе /166470ж./. Той е най-големият български дунавски град и същевременно най-красивият. Развива се на мястото на старата римска крепост “Сексагинта приста” при вливането на река Русенски Лом в Дунав. От 1431г. датира сегашното му име. По време на турското владичество градът /наричан Русчук/ е основният търговски център на българските земи, чрез който се осъществяват стопанските и културните връзки с Централна и Западна Европа. За издигането му допринасят избирането му за административен център на “Туна вилает” през 1864г., пускането в експлоатация на ж.п.линията Русе-Каспичан-Варна през 1866г. и прокарването на трасетата на много пътища към Търново, Варна и другите по-големи селища в страната. Преди Освобождението градът е втори по големина в българските земи след Пловдив. След 1878г. Русе бързо се развива като индустриален и културен център под въздействието на благоприятното си географско положение. В началото на 30-те години той става център на параходството “Българско речно плаване”, а през 1931г. името му е сменено от “Русчук” на Русе. Още преди Втората световна война Русе се превръща в един от основните индустриални центрове на България. В него са построени предприятия за бензини и масла, пластмаси, селскостопански машини, ремонт на вагони и локомотиви, текстилни изделия, захар, брашно, консерви, кожени изделия и др. След Втората световна война много от производствата са уедрени и разширени. Построени са и нови предприятия за речни кораби, мебели, инвестиционно машиностроене, металорежещи машини, металообработка, производство на храни, безалкохолни и спиртни напитки, чорапи и др. За развитието на селището през този период допринася и пускането в експлоатация на моста над Дунав, както и функционирането на фериботната линия за товарни автомобили през последните няколко години. След 1989г. в града е изградена свободна безмитна зона, което е във връзка с благоприятното му географско положение и наличието на сравнително добре изградена инфраструктура. Успоредно с индустриалното си развитие, през последните десетилетия Русе доразвива и културните си традиции. В него има опера, театри, читалища, симфоничен оркестър, музеи/свързани главно с национално-освободитгелните ни борби/ и редица други културни институции. Русе е и университетски град. В него се намира Технически университет с множество хуманитарни специалности /европеистика, икономика, право и т.н./. В града функционират и научни институти по селскостопанско машиностроене, земеделие и др. Русе разполага и с редица болнични заведения, които имат дори надрегионално значение. Такава е Военната болница и др. През последните 10 години населението на Русе намалява с бързи темпове, което се дължи на емиграциите и миграциите към други региони на страната, поради влошената екологична обстановка в града и неговата околност.

      На второ място по население в областта е община Ветово /19700ж./. Неин център е град Ветово /5140ж./. Той е със земеделски облик и един от малкото градове в региона и областта с положително миграционно салдо. В община Ветово се включва и град Сеново /1914ж./, който има изцяло земеделски облик.

      Община Бяла има 17900ж. Стопанството й е специализирано в производството на бои, латекс, каучукови изделия, редуктори, шивашки изделия, вина и храни в прясно и преработено състояние. Град Бяла /10620ж./ е втори по големина в Русенска област. Селището е разположено на 2-та бряга на река Янтра. През 19век на реката е построен мост от Кольо Фичето, който днес е главната забележителност на града. По времето на Руско-Турската освободителна война в селището се установява щабът на ген.Гурко. Днес къщата е превърната в музей.

      Град Две могили /4920ж./ също е общински център и център на богата селскостопанска околност /лозя, царевица и др./. В близост до града се намира Червенската крепост - една от най-големите крепости в Средновековна България.

      Град Борово /2690ж./ е общински център и има селскостопанска специализация на стопанството си.

      Разградска област има територия 2646,1км2 и население 165780д. (22,3% от населението на Североизточния придунавски регион). През последните 10 години населението намалява значително, поради емиграциите към Турция и Западна Европа. Стопанството на областта е с изявена специализация в селското стопанство, ХП, ХВП, машиностроене. На територията й са формирани 7 общини. С максимални стопански и демографски ресурси изпъква Разградската община. В нея живеят 37,7% от жителите на областта и 8,4% от населението на региона. Стопанството й е специализирано в ХП, ХВП, стъкларска, порцеланово-фаянсова и дървообработваща промишленост.

      Център на областта и общината е град Разград /41150ж./. Той е наследник на римската крепост “Абритус”. Издига се като гарнизонно, занаятчийско и търговско селище през периода на турското владичество, когато са развити ковачеството, кожухарството, абаджийство. За издигането му допринася и пускането в експлоатация на ж.п.линията Русе-Каспичан-Варна през 1866г. След 1878г. Разград остава задълго изолиран от индустриалния подем в България. В началото на ХХв. са построени няколко тухларни и маслодобивни работилници. След Втората световна война в града се развиват ХП, стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост, ХВП, производството на авточасти и др. Основните предприятия, които дават днес облика на стопанството в града са “Антибиотик”, винзаводът, стъкларският завод и др. От 1959г. Разград е административен център на едноименния окръг, което допринася за стопанското, културното и демографското му развитие. Днес в него има театър, симфоничен оркестър, множество начални и средни училища. Разград е и транспортен център. През него преминават ж.п. линията Русе-Варна и важни шосейни пътища /Русе - Шумен, Разград - Силистра, Разград - Кубрат, Разград -Търговище/. През последните 10 години населението на града намалява с над 12000д., основно за сметка на емиграциите.

      Община Исперих /28050ж./ е втората по големина в Разградската област. Стопанският й облик се определя от порцеланово-фаянсовата и ХВП. Център на общината е град Исперих /10600ж./. Селището е ж.п. гара на линията Самуил -Силистра. Стопанският му облик се дава от ХВП. В селището има и предприятия за ремонт на сторителни машини, порцелан, фаянс, текстил и др.

      Община Кубрат има 26100ж. Стопанството й е специализирано в земеделие, ХВП, машиностроене. Център на общината е град Кубрат /9400ж./, който получава статута си през 1949г. Сега в селището има предприятия за дървообработващи машини, селскостопански машини, електроизолационни материали и др. В Кубрат има няколко общообразователни и специални училища.

      Община Лозница /16600ж./ е четвърта по големина в Разградска област.Неин център е град Лозница /2840ж./, който е със земеделски облик.

      Община Завет /13100ж./ също е със земеделска специализация. Нейният център е град Завет /3800ж./.

      Община Цар Калоян има 9400ж. Град Цар Калоян /4600ж./ е със земеделски облик.

      Община Самуил /9600ж./ е единствената община в областта с център селско селище.

      Силистренска област има територия 2844,4км2 и население 153650д. /20,8% от населението на региона/. Стопанството й е с промишлено-аграрен облик. В областта се намират 7 общини /Алфатар, Главиница, Дулово, Кайнарджа, Силистра, Ситово, Тутракан/.

      С най-големи стопански и демографски ресурси е община Силистра /67750ж./. Стопанският й облик се дава от електронната промишленост, ХВП, текстилната, дървообработващата промишленост. Център на общината и областта е град Силистра /44800ж./. Той е наследник на римската крайдунавска крепост “Дуросторум”. Преди 1878г. е занаятчийски и административен център. След Освобождението се развива основно като административен и земеделски център, като остава встрани от основните пътни артерии в страната. За западането на Силистра “допринася” и включването му в пределите на Румъния през периода 1913-1940г. След Втората световна война Силистра се развива като индустриален център, след като в него са построени редица индустриални предприятия от електронната, текстилната, мебелната, дървообработващата и ХВП. Днес по-големите индустриални предприятия са “Леспром” /дървообработване/, ”Камъшит” /мебели, осветителни тела, сувенири и др./, предприятията за касови апарати и калкулатори, за технически каучукови изделия, винзаводът и др. За нуждите на “Леспром” е построено ново пристанище. В града има театър, читалища, различни учебни и болнични заведения. В Силистра има филиал на Техническия университет в Русе и ПВУ за подготовката на начални учители. Силистра е изходен пункт за посещения на резервата “Сребърна”, който е основният туристически ресурс в областта. Въпреки индустриалното си и културно развитие, през последните 25 години населението на града намалява с около 15000д., главно за сметка на изселванията към други региони и страни.

      Втора по големина община в областта е Дуловската /32900ж/. Неин център е град Дулово /7300ж./. Той е важен транспортен възел. През него преминава ж.п. линията от Самуил за Силистра и шосейни пътища за Разград, Шумен, Силистра и Русе. В града функционират предприятия за фураж, чугунени отливки, земеделски инвентар.

      Третата по големина община в областта е Тутраканската /20400ж./. Стопанството й има индустриално-аграрен облик. Център на общината е град Тутракан /10800ж./. Той също е наследник на римска крайдунавска крепост. До 1878г. се развива като занаятчийски, риболовен и пристанищен център. Стопанският му облик се запазва и през годините до Втората световна война. През последните 40 години градът се развива значително в индустриално отношение с построяването на предприятия за лодки, печки и газови уредби, текстил и трикотаж, електронагреватели, консерви. Поради поддържането на относително висока безработица през последните 10 години, населението му бързо намалява с около 25%.
Община Главиница има население от 14800д. Нейният център град Главиница /2200ж./ има земеделски облик.

      Общините Ситово /7300ж./ и Кайнарджа /6140ж./ имат за центрове села.

      Община Алфатар/4390ж./ е най-малката в областта. Нейният център град Алфатар /2227ж./ има земеделски облик на стопанството си.
Търговишка област има територия 2553,2км2 и население 145284д. или 19,6% от населението на Североизточния придунавски регион. Стопанският й облик се дава от ХВП, машиностроенето, дървообработването, текстилната и трикотажна промишленост. На територията й са формирани 5 общини /Антоново, Омуртаг, Опака, Попово и Търговище/.

      С максимални стопански и демографски ресурси е община Търговище. В нея живеят 62000д. или 42,5% от населението на областта. Неин център и център на административната област е град Търговище /39900ж./. Селището е разположено на река Врана и е с кръстопътно географско положение. От него излизат пътища за Котел, Шумен, Разград, Попово. Търговище е ж.п. гара на линията София-Варна и през него преминава първокласният път от столицата за Шумен и Варна. Появата му датира от периода на Първата българска държава, но по-голяма известност получава през ХVІІІв., когато в него се провежда панаир. Преди 1878г. Търговище се нарича Ески Джумая. След Освобождението градът се развива като център на богата земеделска околност и се развиват кожарската и хранителна индустрия. След Втората световна война в Търговище са построени предприятия за акумулатори, машини за хранителната индустрия, пътни и строителни машини, шивашки изделия, мебели и дограма, тухли и цигли, храни и напитки. Днес с най-голям дял в индустриалното производство са ХВП /вина, ракии, консерви, месо и месни произведения, безалкохолни напитки/, електротехническата промишленост /акумулатори, хладилни инсталации/, мебелната промишленост, промишлеността за строителни материали /тухли и цигли/, машиностроенето /корабно оборудване/, трикотажната и текстилна промишленост и др. Край Търговище има гражданско летище, което се използва епизодично. В града функционира филиал на ЮЗУ /Благоевградски университет/.

      Втората по големина община в областта е Поповската /39700ж./. Стопанският й облик се дава от машиностроенето, ХВП, текстилната и шивашка промишленост. Нейният център град Попово /19135ж./ е втори по големина град в областта. Неговото развитие се дължи на пускането в експлоатация на ж.п. линията София-Варна. До 1880г. селището има статут на “село” и е с едва 1100ж. От началото на ХХв. Попово получава административни функции като околийски център, което допринася за развитието му. Сега градът е с индустриален облик. В него функционират предприятия за корабно оборудване, ремонт на земеделски машини, тухли и цигли, текстил, олио, брашна и фуражни смески. През последните 10 години населението му намалява с относително ниски темпове на фона на останалите градове в областта и региона. Това се дължи главно на стабилността в икономиката му.

      Община Омуртаг /26950ж./ е третата по големина в областта. Стопанският й облик се определя от машиностроенето, ХВП, текстилната промишленост. Центърът на общината град Омуртаг /8830ж./ е разположен в близост до първокласния път от София за Варна. До 1934г. селището се нарича Осман пазар. Развитието му е с бързи темпове от началото на 60-те години когато са построени предприятия за ремонт на автобуси и камиони, за шивашки изделия и консерви.

      Община Опака има население от 8400д., като само в административния й център град Опака живеят 3400д. или 40% от жителите й.
Община Антоново /8220ж./ е най-малката община в областта. Град Антоново /1968ж./ има аграрни функции и облик. Разположен е на първокласния път София-Варна и неговото разклонение за Попово.

Начало Информация Линкове За Контакти