Териториално - административно деление и основни селища в региона

 

Регионът обхваща 3 административни области - Врачанска, Монтана и Видинска. С максимални стопански и демографски ресурси е територията на Врачанска област. Тя има площ 3935,7км2 и население над 258002д. /43,5% от населението на региона/. На територията й са формирани 11 общини, които обхващат 127 селища /9 града/. Стопанският облик на областта се дава от производството на електроенергия, карбамид, торове, чугунени отливки, въжета и др., както и от производството на зърно, лозарството и винарството.

 

Естествен център на областта и най-голям град в региона е Враца /73805ж./. Градът възниква на река Лева в близост до пролома Вратцата, откъдето произлиза и името му. В този район съществува римска крепост, която е възстановена през ХVв., за да контролира пътищата за река Дунав. Още преди Освобождението селището се развива като занаятчийско и търговско средище в Предбалкана. След 1878г. в него са построени фабрика за дървени калъпи за обувки, работилница за кабриолети, за печки, за копринен текстил и др. Градът се развива и като административен и търговски център през периода до Втората световна война. През последните 30 години градът е център на ХП, ХВП, машиностроенето, мебелното производство и други производства. В него има филиал на УНСС и ВТУ, учителски полувисш институт /колеж/, колеж за медицински сестри и др. Враца е значителен транспортен център в Северозападна България, както и изходен пункт към някои туристически обекти с национално значение /връх Вола, Околчица, пещерата “Леденика” и др./. Нарастващата безработица през последните години довежда до масови изселвания, поради което населението му намалява с бързи темпове.

 

Бяла Слатина /14970ж./ е вторият по големина град в областта. В началото на ХХв. селището е център на богата земеделска околност. Тласък за развитието му дава построяването на теснолинейната ж.п. линия от Червен бряг за Оряхово. В тази връзка се развиват мелничарството, текстилната индустрия и маслодобивната промишленост. Сега основните предприятия са шивашкото, консервното и предприятието за резервни части на електрокари.

 

Град Козлодуй /15070ж./ е третият по големина град в областта. Той получава градски статут през 1969г., а развитието му се свързва изключително с АЕЦ ”Козлодуй”.

 

Град Кнежа /13500ж./ е с изявени земеделски функции както в миналото, така и днес. В него фенкционира НИИ по царевицата, завод за калибрирана царевица, предприятие за стъклопласти, маслодобивно предприятие и др.

 

Град Мездра /12765ж./ се развива след прокарването на ж.п. линията София - Варна през 1901г. Значението му нараства с прокарването на линията от Мездра за Лом през 1914г. Сега основните предприятия в града са пивоварната “Леденика”, текстилното предприятие, предприятието за облицовъчен варовик и др.

 

Град Оряхово /6620ж./ се развива в сянката на Козлодуй. Селището е крайна гара на теснолинейката от Червен бряг и стопанството му се базира на дървообработващо предприятие, производството на крикове и др.

Град Мизия /4300ж./ дължи развитието си на целулозно-хартиеното предприятие, както и на производството на фуражи.

 

Град Роман /3490ж./ е ж.п. гара на линията София - Варна и в него функционира единственото в България предприятие за стоманени въжета.

 

эээГрад Криводол /3890ж./ е със селскостопански облик и функции.

 

Област Монтана има население от 194136д. /32,7% от региона/ и територия от 3617,6км2. На територията й се намират 130 селища /8 са градове/, групирани в 11 общини. Стопанството й е специализирано в производството на акумулатори, обувки, електроакустична апаратура, консерви, отглеждането на зърнени култури, животни и слънчоглед.

Център на областта е град Монтана /50090ж./. Селището е наследник на римската крепост “Монтанезиум”, построена на левия бряг на река Огоста край карстов извор. До 1891г. селището се нарича Голяма Кутловица и е със статут на село. От 1892г. то получава сегашното си название. Развитието на Монтана през последните 40 години се дължи на статута му на окръжен и областен център. Сега стопанският му облик се определя от предприятието за подова керамика, акумулаторния завод, производството на фитинги и трикотаж, обувното предприятие. В града има филиал на УНСС.

 

Град Лом /29060ж./ е вторият по големина в областта. До 1959г. той е най-голямото селище в територията й, но с обявяването на Монтана за окръжен център, Лом губи постепенно значението и населението си. Градът е наследник на римската крепост “Алмус”. Стопанският му облик се дава от пивоварната “Алмус”, фирмата “Дунав” за електрокари /не работи/, захарния завод /не работи/.

 

Начало Информация Линкове За Контакти