Регионът обхваща централната част на Северна България. Територията му граничи с река Дунав и обхваща предимно равнинни и хълмисти земи. Това способства за развитието на транспортната инфраструктура и определя до голяма степен положителната оценка на географското му положение. През територията му преминават важни за България сухоземни транспортни магистрали, като: ж.п. линиите София - Горна Оряховица - Варна, Русе - Горна Оряховица -Стара Загора – Кърджали - Подкова; трасето на автомагистрала “Хемус” и др. Това е доказателство за благоприятно географско положение на Северния централен регион спрямо основните градски и индустриални центрове в България, както и по отношение на връзките й с други страни в Европа.
С разпадането на СИВ и Варшавския договор, през последните 10 години значително се променя и политико-географското положение на региона. Това е видно от периода на икономическите санкции срещу СРЮгославия. През посочения период и през периода март-април 1999г. се наблюдава ново нарастване на товаропотоците и пътникопотоците през територията на региона, насочени към страните от Централна и Западна Европа и обратно. Това се дължи основно на близостта му до моста на река Дунав в Русе.
Северната граница на региона /река Дунав/ предоставя редица възможности за преки контакти със страните от Централна и Западна Европа. Както преди 1989г., така и през последните 10 години тези възможности не се реализират, поради влиянието на политически фактори. По тази причина не са развити големи пристанища на река Дунав в рамките на региона, с изключение на Свищовското пристанище, разширено за нуждите на “Свилоза”.
Западната граница на региона е до голяма степен условна, с изключение на частта й край град Искър /Пелово/, където тя преминава по река Искър. Условността се определя от гравитирането на някои селища от Врачанска област към Плевенска и обратно.
На юг регионът граничи с всички региони от Южна България. Границата е ясно очертана, като преминава в по-голямата си част по билото на Стара планина. Това затруднява транспортните връзки с Горнотракийската низина. За осъществяването им се използват основно проходите Витиня, Шипченски и Хаинбоаз /”Проход на Републиката”/. Останалите проходи /Арабаконак, Русалийски, Троянски, Вратник, Твърдишки/ се използват непълноценно, поради трудностите за почистването им от снега през зимата.
Източната граница на региона също е условна, тъй като влиянието на В.Търново и Свищов се простира върху редица селища от Североизточния придунавски регион.
В така очертаните граници територията на Северния централен регион има площ 15239,9км2 или тя обхваща 13,7% от територията на България. По този показател Северният централен регион отстъпва единствено на Югозападния.
В административно отношение регионът обхваща 4 области - В.Търновска, Плевенска, Ловешка и Габровска. В сегашните си граници те съществуват от 1959г., което повлиява силно върху междуселищните връзки в тях. Същевременно 4-те административни области се допълват взаимно в природно, демографско и стопанско отношение, което определя и компактността на територията на региона.
Начало Информация Линкове За Контакти
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |