Географско положение, граници и териториален обхват

 

Северозападният регион обхваща северозападните части на България - територията между река Искър на изток и река Тимок на запад, между Дунав на север и билото на Стара планина на юг. Като цяло географското му положение може да се оцени като благоприятно в перспектива, тъй като през територията му преминават трасетата на транспортните еврокоридори № 4 и №7 /по река Дунав/. Това определя територията на региона като перспективна по отношение очакваното изграждане на трансевропейски магистрали. През последните 10 години обаче географското положение на региона може да се определи като неблагоприятно, тъй като той граничи със СРЮгославия, която през същия период участва в 4 войни и е обект на икономическо ембарго. Това в крайна сметка повлиява стагниращо върху стопанското развитие на региона и задълбочи процеса на депопулация в територията му.

 

Северната му граница е естествена /река Дунав / и съвпада с част от държавната граница на България с Румъния. По нея са изградени едни от най-големите български речни пристанища, като Видинското, Ломското, Оряховското и Козлодуйското. Сухопътните връзки с Румъния и страните от Централна и Западна Европа се осъществяват чрез фериботните комплекси във Видин и Оряхово.

 

На река Дунав е разположена и АЕЦ”Козлодуй”, което повишава значението на северната граница на региона.

 

Западната граница съвпада с държавната граница на България със СРЮгославия. Тя е прокарана по река Тимок и билото на Западна Стара планина. По тази граница са изградени КПП край Брегово /за Неготин/ и КПП “Връшка чука” /между град Кула и Зайчар/. Възможностите на тези КПП и на цялата западна граница на региона не се използват пълноценно във връзка с разпадането на бившата държава СФРЮ през последните 10 години.

 

Южната граница на региона също е ясно очертана - по билото на Стара планина и Ботевградското котловинно поле. Автомобилните връзки със София и Югозападния регион са затруднени от релефа, като това важи с особена сила за Петроханския проход. Значително по-добри са условията за автотранспорта по Искърското дефиле и през Ботевград и прохода “Витиня”. Железопътните връзки през тази граница се осъществяват чрез ж.п. линията София - Мездра през Искърското дефиле.

 

Източната граница със Северния централен регион е неясно очертана, с изключение единствено на участъка й край град Искър по едноименната река. Много селища от Северозападния регион чувстват силното влияние на Плевен, което засилва неопределеността на източната граница.

В така очертаните граници регионът има територия от 10588,0км2 или едва 9,5% от територията на страната. По този показател той е на последно място сред регионите в България.